„В гнева си глупаците имат остър език, но от това не стават по-богати.“
„Завистта няма почивен ден.“
"Знание и могъщество е едно и също."
"Знанието само по себе си е сила."
„Мълчанието е добродетелта на глупаците.“
„Невъзможно е да обичаш и да бъдеш разумен.“
„Парите са добър слуга, но лоша любовница.“
„Този, който знае малко, се отличава с голяма подозрителност.“
„Трябва да се стремим към знание не заради споровете, не за да презираме другите, не заради полза, слава, власт или други низки цели, а за да бъдем полезни в живота.“
„Човек, който властва над другите, губи личната си свобода.“
„Човек може толкова, колкото знае.“
„Повече от всичко се самозалъгваме.“
„В истинската красота винаги има някакъв недостатък.“
„Възможността да се краде ражда крадеца.“
„Старият завет смята просперитета за нещо добро. Новият завет – за нещастие.“
„Парите като тор: ако не са разпръснати, няма да бъдат полезни.“
„Красотата е като скъпоценен камък: колкото по-прост е, толкова по-скъп е.“
„Да обичаш и да бъдеш мъдър е невъзможно.“
„Любовта към родината започва със семейството.“
„Колкото по-малко истина има в историята, толкова повече тя доставя удоволствие.“
ФРЕНСИС БЕЙКЪН – английски философ, юрист и писател, роден на 22 януари 1561 г. Трудовете му установяват и популяризират индуктивната логика (т.е. от частното към общото). Чрез наблюдения се набира емпиричен материал. Информацията се обобщава и по този начин се формулират аксиоми. Аксиомите от своя страна също се обобщават и се формулират висшите аксиоми – научните закони в науката. Индукцията предполага извличане на познание за природата чрез експерименти, наблюдения и проверка на хипотези. В контекста на епохата тези методи се свързват с окултните течения на херметизма и алхимията. Бейкън се занимава с въпроса за класификация на науката. Той прави две класификации: на основа на познавателните способности и пирамидална класификация. Бейкън озаглавява проекта си за реформа в науката „Голямото възстановяване“. От така замисления труд Бейкън успява да завърши първите три части, станали известни като „Нов органон“. Умира на 9 април 1626 г.
