НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Аз отдавна от футбол не разбирам и мачове не гледам дори по телевизията.

Сега ще разсъждавам не по футболни въпроси, а на базата на здрав разум и нормална логика.

Има отбор в България, който от пет години върви все по-назад и по-назад. Губи мачове на поразия и на свой, и на чужд терен. Тази година стартира по много лош начин и е в зоната на кандидатите за изпадане. Потънал е в дългове. Всички знаят, че само благодарение на абсолютните двойни стандарти на Футболния съюз и пълната подкрепа от държавата, този клуб, който от три години не покрива своите задължения към нашата държава и не отговаря дори на минималните изисквания за изрядност, да не говорим за прозрачност на финансирането, съществува и продължава да мълчи привържениците си като част от професионалния футбол.

При нормална държава и нормален Футболен съюз, въпросният отбор отдавна трябваше да бъде извън професионалния футбол - на него абсолютно нищо не му е наред като финансови отговорности и задължения.

С други думи, по всички норми и правила, закони и стандарти, това е клуб със затихващи функции, изпаднал в агония и поддържан на командно дишане само защото негови привърженици и бивши футболисти са на ключови командни висоти в държавата и Футболния съюз.

И изведнъж се намира компания, която е готова да изсипе в тези подвижни пясъци, в тази черна дупка, в тази бездънна каца, в тази парична бездна (бездна значи същото - без дна, без дъно) много милиони финикийски знаци!

Кой разумен бизнесмен хвърля на вятъра толкова пари? Кой нормално разсъждаващ човек подкрепя абсолютно губещо предприятие? В такова, с извинение, финансиране, няма никаква логика - нито финансова, нито икономическа, нито футболна, нито човешка логика!

За да се решиш да закопаеш подобни огромни, даже умопомрачителни суми в безнадеждно начинание, означава, че ти разчиташ да си върнеш парите не по първия начин (това да е инвестиция с приемлив процент на възвращаемост), а по втория, третия и дори четвъртия начин. Това означава да "избиеш" харизаните милиони с някакви сделки, които ще ти уреди олигархията във властта и властта във олигархията. Друг способ няма.

Никъде, никога, по никакъв начин не е предприеман подобен инвестиционен риск. Това не е риск дори, а хазарт. Рискът е риск, когато има висока степен на разумност. Иначе е мошеничество в особено високи размери.

Поне аз така мисля. Но има ли смисъл да казвам какво аз мисля. България се е превърнала в държава на неограничените мошенически възможности. Затова и нейните демократични възможности са на такова ниско ниво. Тук нещата не стават по първия начин. А по втория, третия и дори четвъртия.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.