МАНОЛ ПЕЙКОВ, фейсбук

Министерството на културата е изключително непроветрена и занемарена институция, с тежки кадрови, организационни и компетентностни проблеми. Липсата на внимание и интерес към културния сектор от страна на държавата (както на законодателната, така и на изпълнителната власт), непрекъснатото замитане под килима на вопиющата нуждата от реформа, споменаването на културата само когато има нужда от самоизтъкване и блага приказка са характерни и неизменни черти на този сектор от години, ако не и от десетилетия.

Номинацията на млад, работлив и необременен човек на поста министър на културата от страна на новата управленска коалиция е смел и добре изглеждащ в публичното око, но твърде рискован ход. 

Институцията е толкова овъртолена в интриги, привидности, стоене на завет и стискане на палци и кълки, че за един млад и неопитен администратор ще е изключително предизвикателство да се ориентира в този лабиринт от онаследености и мистификации. 

Дваж и триж по-трудно ще е да събере смелост, за да направи най-необходимото в този сектор – радикално разчистване и реорганизиране на институцията, привличане на истински културни мениджъри, на които да бъдат осигурени адекватно заплащане и реално поле за действие. Всичко останало идва (и ще дойде, повярвайте ми!) едва след като тази тежка, неблагодарна и непопулярна работа бъде свършена.

Най-искрено му желая успех и дълбоко се надявам да се заобиколи с опитни, почтени и смели хора, които не само да го подкрепят, но и да му показват пътя, като  му напомнят денонощно – не само на думи, но и с личния си пример – за големите цели и истински важните приоритети пред него.

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.