НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук
Войната повлия на отношенията ми с мои добри познати и почти приятели от Русия.
Ще разкажа за четирима от тях. Поддържахме помежду си нормални отношения от студентските години, т.е. вече повече почти половин век.
С първия аз прекъснах в началото на рашистката война отношенията ни, защото той изпадна във възторг от войната и се радваше, че путинските орки бомбардират нашия (моя и неговия!) Харков! Попитах го тогава – как така, та в предградията на Харков е майка ти, възрастна и болна жена, а в Харков е брат ти, комуто ти толкова държиш, който също не е добре със здравето?! А той ми отговори – Русия за нас е над всичко, над всякакви (?!) лични отношения!
Добрите отношения и общуването ни бяха дотук.
...
Вторият от тези четирима души сам прекъсна нашите отношения. Наруга ме веднъж във ФБ, че „несу ахинею“ (говоря глупости, идиотщини, тъпотии, несвързани работи); обясни ми как Русия превантивно изпреварила Украйна с войната, защото било въпрос на дни Украйна да нападне Русия и ме блокира.
...
Третият и четвъртият ми пишат понякога в WhatsApp, но после веднага трият съобщенията, за да си нямали неприятности.
Единият от тях ми написа:
- Войната е геополитика, американците прекалиха, за тях украинците са прокси, инструмент, а поведението на Русия е ужасно. Зверствата и разрушенията са израз на слабост. Това показва, че Путин „спятил окончательно“ (напълно е полудял). Не бива да се води война, която няма как да се спечели, защото войната върви с мира след нея. Ако не спечелиш мира след войната, загубил си и войната, а мир на украинска територия няма да има, докато поне един руски войник я гази с ботушите си. В този смисъл виновни за войната са и Русия, и САЩ, но поведението на Русия е престъпно и мен ме е срам, че моята Родина върши такива престъпления.
Аз му отговорих нещо такова:
- Във всяка война с висока интензивност има И геополитика. Но схемата – сблъсък на Русия и САЩ е повърхностна, първосигнала и някак оправдаваща Русия. Първо, Украйна има право да избира с кого да е в приятелски отношения, не е Русия тази, която да й посочва партньорите; второ, когато до Украйна е държава с мощна армия, която не само има териториални претенции към нея, но й отне част от територията, можеш ли да укоряваш Украйна, че търси надеждни защитници за своя суверенитет, независимост и териториална цялост; трето, не си спомням Украйна да е нападала Русия, да е окупирала нейни територии, да е сменяла нейни правителства, да не я признава за държава и народа й за нация; четвърто, защо Русия забранява социални мрежи, налага жестока цензура, крие истината от своя народ и заплашва със затвор и прибягва до физическа разправа с всеки, който се опитва да каже на глас истината за случващото се в Украйна – значи тя, Русия съзнава, че всичкото, което тя върши в Украйна и всичкото, което се случва по време на войната й в Украйна, е неизгодно за нея, не я представя в позитивна светлина, разобличава я и може да подкопае силно доверието на народа в Путин. Русия е гузна, а гузният си дава сметка, че не е прав...
...
Така или иначе, поддържаме с този руснак кореспонденция и виждам колко силно раздвоен е между срама от това, което върши Русия и патриотичното му чувство към нея.
Другият от тези двама добри познати от Русия, в директен тон ми каза:
- Виж, не ми пращай никакво видео, никакви линкове! Нямам време и желание да се подлагам на още едно облъчване. Искам да спя спокойно. Като тук Путин ми заговори за войната, гася телевизора. Остана ми само едно желание - да си живея живота, колкото ми е останал. И съм против войната не защото съм против Путин, хич не ми пука за него, Путин е такъв, какъвто на нас през тези години ни трябва да бъде той. Докато ние не се променим като народ и не пожелаем друг тип президент, ще е този. Аз съм против войната, защото ще ми пратят на нея двамата ми внука. И там могат да ги убият или да ги осакатят – физически и още по-страшно, психически.