НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Войната повлия на отношенията ми с мои добри познати и почти приятели от Русия.

Ще разкажа за четирима от тях. Поддържахме помежду си нормални отношения от студентските години, т.е. вече повече почти половин век.

С първия аз прекъснах в началото на рашистката война отношенията ни, защото той изпадна във възторг от войната и се радваше, че путинските орки бомбардират нашия (моя и неговия!) Харков! Попитах го тогава – как така, та в предградията на Харков е майка ти, възрастна и болна жена, а в Харков е брат ти, комуто ти толкова държиш, който също не е добре със здравето?!  А той ми отговори – Русия за нас е над всичко, над всякакви (?!) лични отношения!

Добрите отношения и общуването ни бяха дотук.

...

Вторият от тези четирима души сам прекъсна нашите отношения. Наруга ме веднъж  във ФБ, че „несу ахинею“ (говоря глупости, идиотщини, тъпотии, несвързани работи); обясни ми как Русия превантивно изпреварила Украйна с войната, защото било въпрос на дни Украйна да нападне Русия и ме блокира. 

...

Третият и четвъртият ми пишат понякога в WhatsApp, но после веднага трият съобщенията, за да си нямали неприятности.

Единият от тях ми написа:

- Войната е геополитика, американците прекалиха, за тях украинците са прокси, инструмент, а поведението на Русия е ужасно. Зверствата и разрушенията са израз на слабост. Това показва, че Путин „спятил окончательно“ (напълно е полудял). Не бива да се води война, която няма как да се спечели, защото войната върви с мира след нея. Ако не спечелиш мира след войната, загубил си и войната, а мир на украинска територия няма да има, докато поне един руски войник я гази с ботушите си. В този смисъл виновни за войната са и Русия, и САЩ, но поведението на Русия е престъпно и мен ме е срам, че моята Родина върши такива престъпления.

Аз му отговорих нещо такова:

- Във всяка война с висока интензивност има И геополитика. Но схемата – сблъсък на Русия и САЩ е повърхностна, първосигнала и някак оправдаваща Русия. Първо, Украйна има право да избира с кого да е в приятелски отношения, не е Русия тази, която да й посочва партньорите; второ, когато до Украйна е държава с мощна армия, която не само има териториални претенции към нея, но й отне част от територията, можеш ли да укоряваш Украйна, че търси надеждни защитници за своя суверенитет, независимост и териториална цялост; трето, не си спомням Украйна да е нападала Русия, да е окупирала нейни територии, да е сменяла нейни правителства, да не я признава за държава и народа й за нация; четвърто, защо Русия забранява социални мрежи, налага жестока цензура, крие истината от своя народ и заплашва със затвор и прибягва до физическа разправа с всеки, който се опитва да каже на глас истината за случващото се в Украйна – значи тя, Русия съзнава, че всичкото, което тя върши в Украйна и всичкото, което се случва по време на войната й в Украйна, е неизгодно за нея, не я представя в позитивна светлина, разобличава я и може да подкопае силно доверието на народа в Путин. Русия е гузна, а гузният си дава сметка, че не е прав...

...

Така или иначе, поддържаме с този руснак кореспонденция и виждам колко силно раздвоен е между срама от това, което върши Русия и патриотичното му чувство към нея.

Другият от тези двама добри познати от Русия, в директен тон ми каза: 

- Виж, не ми пращай никакво видео, никакви линкове! Нямам време и желание да се подлагам на още едно облъчване. Искам да спя спокойно. Като тук Путин ми заговори за войната, гася телевизора. Остана ми само едно желание - да си живея живота, колкото ми е останал. И съм против войната не защото съм против Путин, хич не ми пука за него, Путин е такъв, какъвто на нас през тези години ни трябва да бъде той. Докато ние не се променим като народ и не пожелаем друг тип президент, ще е този. Аз съм против войната, защото ще ми пратят на нея двамата ми внука. И там могат да ги убият или да ги осакатят – физически и още по-страшно, психически.

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.