НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, фейсбук

Войната повлия на отношенията ми с мои добри познати и почти приятели от Русия.

Ще разкажа за четирима от тях. Поддържахме помежду си нормални отношения от студентските години, т.е. вече повече почти половин век.

С първия аз прекъснах в началото на рашистката война отношенията ни, защото той изпадна във възторг от войната и се радваше, че путинските орки бомбардират нашия (моя и неговия!) Харков! Попитах го тогава – как така, та в предградията на Харков е майка ти, възрастна и болна жена, а в Харков е брат ти, комуто ти толкова държиш, който също не е добре със здравето?!  А той ми отговори – Русия за нас е над всичко, над всякакви (?!) лични отношения!

Добрите отношения и общуването ни бяха дотук.

...

Вторият от тези четирима души сам прекъсна нашите отношения. Наруга ме веднъж  във ФБ, че „несу ахинею“ (говоря глупости, идиотщини, тъпотии, несвързани работи); обясни ми как Русия превантивно изпреварила Украйна с войната, защото било въпрос на дни Украйна да нападне Русия и ме блокира. 

...

Третият и четвъртият ми пишат понякога в WhatsApp, но после веднага трият съобщенията, за да си нямали неприятности.

Единият от тях ми написа:

- Войната е геополитика, американците прекалиха, за тях украинците са прокси, инструмент, а поведението на Русия е ужасно. Зверствата и разрушенията са израз на слабост. Това показва, че Путин „спятил окончательно“ (напълно е полудял). Не бива да се води война, която няма как да се спечели, защото войната върви с мира след нея. Ако не спечелиш мира след войната, загубил си и войната, а мир на украинска територия няма да има, докато поне един руски войник я гази с ботушите си. В този смисъл виновни за войната са и Русия, и САЩ, но поведението на Русия е престъпно и мен ме е срам, че моята Родина върши такива престъпления.

Аз му отговорих нещо такова:

- Във всяка война с висока интензивност има И геополитика. Но схемата – сблъсък на Русия и САЩ е повърхностна, първосигнала и някак оправдаваща Русия. Първо, Украйна има право да избира с кого да е в приятелски отношения, не е Русия тази, която да й посочва партньорите; второ, когато до Украйна е държава с мощна армия, която не само има териториални претенции към нея, но й отне част от територията, можеш ли да укоряваш Украйна, че търси надеждни защитници за своя суверенитет, независимост и териториална цялост; трето, не си спомням Украйна да е нападала Русия, да е окупирала нейни територии, да е сменяла нейни правителства, да не я признава за държава и народа й за нация; четвърто, защо Русия забранява социални мрежи, налага жестока цензура, крие истината от своя народ и заплашва със затвор и прибягва до физическа разправа с всеки, който се опитва да каже на глас истината за случващото се в Украйна – значи тя, Русия съзнава, че всичкото, което тя върши в Украйна и всичкото, което се случва по време на войната й в Украйна, е неизгодно за нея, не я представя в позитивна светлина, разобличава я и може да подкопае силно доверието на народа в Путин. Русия е гузна, а гузният си дава сметка, че не е прав...

...

Така или иначе, поддържаме с този руснак кореспонденция и виждам колко силно раздвоен е между срама от това, което върши Русия и патриотичното му чувство към нея.

Другият от тези двама добри познати от Русия, в директен тон ми каза: 

- Виж, не ми пращай никакво видео, никакви линкове! Нямам време и желание да се подлагам на още едно облъчване. Искам да спя спокойно. Като тук Путин ми заговори за войната, гася телевизора. Остана ми само едно желание - да си живея живота, колкото ми е останал. И съм против войната не защото съм против Путин, хич не ми пука за него, Путин е такъв, какъвто на нас през тези години ни трябва да бъде той. Докато ние не се променим като народ и не пожелаем друг тип президент, ще е този. Аз съм против войната, защото ще ми пратят на нея двамата ми внука. И там могат да ги убият или да ги осакатят – физически и още по-страшно, психически.

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...