ОГНЯН СТЕФАНОВ, "Фрог нюз"

Не е редно данъкоплатците да плащат на Петър Волгин, а той да ги залива с водопад от путинска пропаганда. Имало хора, които го харесват? Да напусне тогава БНР, да създаде частно радио - „Говорит Путин“, например, - и да кани там Боян Чуков, Валентин Вацев, Славчо Велков, Васил Василев, Захари Захариев и подобни на тях. Да осигури финансиране на екипа, както правят частните медии по света и у нас.

Трудно е (ние знаем, той не знае), но така е честно. Може Кремъл, чрез посланик Митрофанова, да му удари едно рамо. А може да стане част от корпорацията „Национална Медийна Група“ на милиардера и личен приятел на Путин Юрий Ковалчук, оглавявана от от сърдечната тръпка на руския президент Алина Кабаева. Кой знае.  

Волгин има право да харесва Путин и режима му. Чувал съм, че баща му е с руско потекло, може и това да играе някаква роля... Не е толкова важно. Но е важно, когато адски много държиш да изповядваш лична позиция, да излезеш на пазара, защото е много некрасиво да ти плащат българите, а ти  да обслужваш руските интереси. Освен това защитата на агресор не е алтернативна позиция или друга гледна точка, а подкрепа за агресора.

Не вярвам Петър Волгин да е истински завладян от кремълските опорки и да се възхищава на денацификацията на цял един народ. Не допускам също да е зависим от руско финансиране.

Но е влюбен в себе си до патологичност. Това понякога замъглява здравия разум в щурма към известността. Нарцисизмът е болестно състояние, комплекс за малоценност. Мнозина са“пациенти“ на този синдром, но не всички имат достъп до публична изява. А тя е голям катализатор.

Волгин не иска просто известност – иска признание. Всеки момент ще чуем от него: „Удрят свободното слово!“. Това е подходящ начин да спечели съчувствие, защита и последователи. Поразените от нарцисизма ненавиждат тези, които не ги харесват и презират онези, които им се възхищават. Нарича се манипулация и Волгин я владее. Поне към склонните да се поддадат.

Свидетели сме на вътрешна борба, която напира да избие в мощна заря – триумф на надмощие и влияние над публиката. До Путин има скупчени дузина такива, които копнеят чрез неговото внимание да произведат собствена светлина. Малки Путинчета с големи амбиции.

Обслужвайки пропутинската пропаганда той заприличва на нейните създатели. Това е неизбежно. Което по някакъв начин е полезно. Оставайки в БНР, защото точно това ще стане, с всяка своя изява ще допълва портрета на кремълското присъствие у нас, както и този на националното радио. С цветовете на Врубел от поредицата „Демони“…

Затова всеки, който има глава на раменете, да я използва…

Коментари  

0 #1 Ирина 29-12-2022 12:44
Напълно споделям мнението ви за Волгин,и ме боли от факта че подобна помия и нейните автори се тиражират в медийното ни пространство. Позор за България
.
Цитиране
  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Не свири нищо модно. Времето е скъпо. Трябва да имаме по сто човешки живота, за да се запознаем с всичко хубаво, което съществува на света.“

Роберт Шуман, германски пианист и композитор, роден на 8 юни преди 213 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петият вагон“ - равносметка или ново начало

 

През 2022 г. писателят Христо Карастоянов е прегледал, обработил и допълнил своите текстове, конструирайки пъзел, които наистина могат да се разглеждат и като мини романи

Страстната адвокатска защита на един философ

 

Есетата на Октавиан Палер те карат да ги препрочиташ и отново да вникваш и разсъждаваш върху големи теми и образи на световната литература

Фрагменти около една книга на Марин Георгиев

"Марин е от редките участници в софри и говорилни, който усети как изтича времето в бездействие, ако не предприемеш нещо да задържиш хода му" - Георги Мишев за книгата на "Камъчето под езика"