ОГНЯН СТЕФАНОВ, "Фрог нюз"

Не е редно данъкоплатците да плащат на Петър Волгин, а той да ги залива с водопад от путинска пропаганда. Имало хора, които го харесват? Да напусне тогава БНР, да създаде частно радио - „Говорит Путин“, например, - и да кани там Боян Чуков, Валентин Вацев, Славчо Велков, Васил Василев, Захари Захариев и подобни на тях. Да осигури финансиране на екипа, както правят частните медии по света и у нас.

Трудно е (ние знаем, той не знае), но така е честно. Може Кремъл, чрез посланик Митрофанова, да му удари едно рамо. А може да стане част от корпорацията „Национална Медийна Група“ на милиардера и личен приятел на Путин Юрий Ковалчук, оглавявана от от сърдечната тръпка на руския президент Алина Кабаева. Кой знае.  

Волгин има право да харесва Путин и режима му. Чувал съм, че баща му е с руско потекло, може и това да играе някаква роля... Не е толкова важно. Но е важно, когато адски много държиш да изповядваш лична позиция, да излезеш на пазара, защото е много некрасиво да ти плащат българите, а ти  да обслужваш руските интереси. Освен това защитата на агресор не е алтернативна позиция или друга гледна точка, а подкрепа за агресора.

Не вярвам Петър Волгин да е истински завладян от кремълските опорки и да се възхищава на денацификацията на цял един народ. Не допускам също да е зависим от руско финансиране.

Но е влюбен в себе си до патологичност. Това понякога замъглява здравия разум в щурма към известността. Нарцисизмът е болестно състояние, комплекс за малоценност. Мнозина са“пациенти“ на този синдром, но не всички имат достъп до публична изява. А тя е голям катализатор.

Волгин не иска просто известност – иска признание. Всеки момент ще чуем от него: „Удрят свободното слово!“. Това е подходящ начин да спечели съчувствие, защита и последователи. Поразените от нарцисизма ненавиждат тези, които не ги харесват и презират онези, които им се възхищават. Нарича се манипулация и Волгин я владее. Поне към склонните да се поддадат.

Свидетели сме на вътрешна борба, която напира да избие в мощна заря – триумф на надмощие и влияние над публиката. До Путин има скупчени дузина такива, които копнеят чрез неговото внимание да произведат собствена светлина. Малки Путинчета с големи амбиции.

Обслужвайки пропутинската пропаганда той заприличва на нейните създатели. Това е неизбежно. Което по някакъв начин е полезно. Оставайки в БНР, защото точно това ще стане, с всяка своя изява ще допълва портрета на кремълското присъствие у нас, както и този на националното радио. С цветовете на Врубел от поредицата „Демони“…

Затова всеки, който има глава на раменете, да я използва…

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Каква полза могат да донесат законите там, където няма нравственост?“

Хораций, древноримски поет, роден на 8 декември преди 2090 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция