НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Прочетох статия - как малки, а някои от тях пряко граничещи с РуZия държави помагат с все сили във военно отношение на Украйна! Без да се страхуват по бесепарски, че могат да бъдат въвлечени във войната.

Стана ми още веднъж много срам, голям срам за болната ни държава, за болния ни народ, за болното ни общество, за болното ни социално съзнание.

Ковид (антиваксърство срещу нормално мислещите и вярващите в науката хора), а още повече войната на рашистите срещу Украйна издълбаха огромни пропасти между българите. Тези пропасти няма как да бъдат преодолени, няма как да се построи мост между двете огромни части от хората у нас.

Особено отношението към войната срещу Украйна!

Докато не е приключила тази война и дълго след това няма да е възможен диалог между путинофолитие и нормално мислещите и вярващите в демокрацията хора.

Представете си - идва, мазни ви се, умилква се, сваля ви звезди от небето, говори ви за ценности и принципи - а вие му задавате острия въпрос: А ти защо подкрепяше Адолф Путин, защо наричаше зверствата в Буча измама и лъжа, защо развяваше руZки знамена по площадите, защо беше против военната помощ за Украйна?

Аз съм приел факта, че има прекалено, патологично много такива българи, но скоро няма в личен план да им простя, ако те не изживеят катарзис и не осъзнаят колко чудовищна е била позицията им!

Да живеят както искат, но да ми се разкарат от главата. С тях нямам нищо общо и не мога да имам никакви отношения! Презрението ми е твърде силно, за да се правя, че нищо не се е случило.

Някъде тези дни прочетох в статия ли, в книга ли, че голямата трагедия на РуZия е, че въпреки всички кървави жестокости, извършени през 70-те години на соца, въпреки сталинистките чистки и масови убийства, въпреки ГУЛаг, въпреки затварянето на инакомислещите в психиатрични заведения, въпреки съсипването на милиони житейски съдби, това общество не осмисли тези години, не изживя катарзис, не почувства вината си, не призна греховете си, не си даде сметка какви недъзи и комплекси са станали причина за всичката тази вакханалия. Ето защо то и не намери сили да се пречисти, да се освести, да си стъпи на краката и да заживее нормално - без паранои и фобии, без мегаломании и социопатии, без омрази и комплекси, без зависти към чуждото щастие и ненависти към чуждия начин на мислене.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Ала бедата е там, че човек има не само тяло и стомах, но и още нещо, което палачите наричат „душа“.

Светослав Минков - български писател, роден на 4 февруари преди 121 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята