ИВАН ПРЕОБРАЖЕНСКИЙ, DW

Бомби се изсипват над Киев, Харков и Одеса - подло нападение, без дори да е обявена война. Ако бяхме чули това изречение преди, щеше да е ясно, че става въпрос за нападението на нацистка Германия над Съветския съюз - за "Великата отечествена война", както в Русия наричат Втората световна.

Войната разделя времето на "преди" и "след" нея. И в продължение на десетилетия просто нямаше нужда от никакво друго обяснение. Със "след войната" се означаваше времето след 1945 година. Но от февруари 2022-а насам една друга война вече разделя миналото от настоящето, а в нея Русия изпълнява ролята на агресор.

Победата във Втората световна война формираше руската идентичност

До февруари 2022 година руската идентичност стъпваше върху спомена за победата във Втората световна война. Всички сондажи и изследвания на общественото мнение от края на 90-те години на миналия век до днес показват колко важна е тази победа в общественото съзнание на руснаците. Неслучайно режимът на Путин превърна спомена за тази победа в най-важната "скоба", която трябваше да скрепи здраво руското общество. За голяма част от руското общество тя имаше религиозен статут.

Акцията "Безсмъртен полк" е пример за почитта към жертвите на войната. Идеята се роди от гражданите и беше замислена като алтернатива на държавния патос във връзка с победата, включващ лозунги като "Можем да го направим отново". Но държавната пропаганда набързо си присвои инициативата, както и Георгиевската лента - военното отличие от Царска Русия, което по съветско време беше въведено отново, но под друго име. В днешна Русия тази лента е най-важният белег на паметта за победата над нацистка Германия. Също и по този въпрос руското общество покорно се подчини на пропагандата на Кремъл. Но през февруари 2022 лично Путин разруши този последен стожер на руската идентичност.

"Великата украинска отечествена война"

Руските войски в Украйна вече не обстрелват само Харков и Одеса, те атакуват Николаев и са окупирали Херсон. Хвърлят бомби недалеч от мемориала Бабин Яр в Киев, посветен на Холокоста, и стрелят срещу танкове, които в различни украински градове са поставени върху постаменти, за да напомнят за Втората световна война. Това е атака не само срещу спомена за Втората световна война, това е нападение и срещу живата памет - срещу малцината живи свидетели на войната, които не бяха в състояние да напуснат домовете си по време на руския обстрел.

Както и да приключи започнатата от Путин война, стига да не е с ядрен удар, украинците и онези руснаци, които са против тази агресия, вече водят своята война, която ще ги дефинира занапред. Наричат я "Великата украинска отечествена война". И тя ще раздели живота на цели поколения на две - на "преди" и "след".

Точно тази война ще маркира края на постсъветския исторически период и на "постсъветското пространство". Сега виждаме една "руска империя" и всички останали, които са се борили да се откъснат от нея. Русия, която след предотвратяването на преврата в Москва от 1991 г. успяваше да запази някак образа си на "най-важната демокрация" в постсъветското пространство, сега окончателно се превръща в "затвор за народите", какъвто навремето беше Съветският съюз.

Не всички ще усетят веднага сегашните промени. В Украйна през февруари 2022 г. започна една "нова ера", но много руснаци продължават да си заравят главите в пясъка. Русия обаче също е на прага на "нова ера", която неминуемо ще й нанесе тежък удар: заради западните санкции и руските контрасанкции, заради неизбежното поскъпване на хранителните стоки, заради незасятите обширни площи в Южна Русия и в Украйна и заради дефицита на ток и и галопиращата инфлация в резултат на изолацията. Ако руснаците се разбунтуват и решат да излязат на протести на улицата, там те ще се сблъскат с полицията и националната гвардия.

Русия и Украйна никога няма да са същите 

Най-накрая руснаците си получиха тяхната "нова Русия на бъдещето". Но тя далеч не изглежда розова. Сега се оказва, че Владимир Путин е имал ясна визия за бъдещето на страната, която обаче през всичките години е държал в тайна, защото за повечето хора такава опция би била неприемлива. 

Сега мнозинството руснаци осъмват в една напълно различна страна, която по нищо не прилича на предишната - с военна цензура и изолирана от целия останал свят. Фундаментът на руската национална идентичност - победата над фашизма - беше разрушен от ракетните установки, които стрелят по украинския Харков. Русия се е запътила към обществен конфликт, а Путин срина последната защитна дига.

Сега следват или масови чистки на инакомислещи, или конфликтът в обществото ще прерасне в гражданска война - ако противниците на войната и пацифистите изобщо са в състояние да окажат съпротива. Обратното е в Украйна: страната никога не е била така обединена, както след началото на "Новата Отечествена война". Без значение как ще приключи тя.

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин