НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Нито грам, нито милиграм начално доверие на Служебното правителство на Румен Радев.

Ще приведа някои разсъждения по принципа на Бръснача на Окам, т..е ще взема само най-главното и ще игнорирам детайлите (в които като правило няма спор се крие дяволът).

Всеки български президент след приемането на новата Конституция през 1991 г. се изправя пред най-сериозната си дилема – избран е (единствен у нас) от целия български народ, т.е. има най-високата възможна демократична легитимност, но в същото време разполага основно и дори главно с представителни правомощия.

Именно затова всеки пореден наш президент се стреми по някакъв начин да преодолее тази дилема.

Желю Желев реши да бъде сериозен и ако може незаобиколим фактор в разпределението на властите, като обяви война на премиера (без значение дали той се казва Филип Димитров или Жан Виденов).

Петър Стоянов, изправен пред много силната фигура на Иван Костов, бързо си даде сметка, че няма да бъде допуснат да дели властта с него и затова си присвои друга ключова роля – да говори у нас от името на водещия геополитически фактор (САЩ, НАТО, Западът, Европа – именно в този ред), да ни съобщава какво водещият геополитически фактор очаква и дори изисква от България.

Георги Първанов се захвана да усилва властта си задкулисно, като се договаряше тайно и скришом със силните политически навън и силните икономически у нас, а също така като разполагаше свои верни и гледащи го в захлас хора на ключови постове в държавата – главен прокурор, председател на ВКС, председател на КС, външен министър, началник на ГЩ, плюс свои протежета в УС на БНБ, СЕМ и проч.

Росен Плевнелиев изкара мандата си в постоянна еуфория, не можеше да се нарадва, че е станал държавен глава и понякога даже не бе в състояние да повярва, че го е споходило такова щастие – то му бе съвсем достатъчно. Много повече, отколкото си бе мечтал в комсомолската кариеристична младост.

Румен Радев тръгна по различен път. Той остави настрана проблема как, по какъв начин да засили своите правомощия де юре или още повече – де факто. Отказа се да променя политическата ни система (хибрид на парламентарна демокрация със слаб парламент и силен премиер), а започна да я руши. С началото на втория си мандат, спечелен с псевдодемократична мимикрия и размахване на юмрук срещу Борисов и Гешев (в чийто лагер вече играе), Румен Радев все по-силно и силово руши тази наша политическа система.

Като действа чрез служебни правителства, Румен Радев всъщност започна да става едновременно и президент, и повелител на изпълнителната власт (правителството), с което заприличва постепенно на френския и руския президенти – те си имат свой джобен премиер, но на практика напълно контролират правителството.

Не съм му душеприказчик, но не бих заложил на картата, която говори, че Румен Радев не мечтае да повтори политическата кариера на един друг генерал – Де Гол. И да извърши преход (де юре или още повече - де факто) от споменатия по-горе хибрид към Трета република (след Социалистическата република и Републиката на Прехода) със силна президентска власт.

На базата на горните разсъждения, аз отказвам да гледам поименно състава на новото Служебно правителство! За мен това усилие не си струва нито труда ми, нито бързо стопяващото ми се творческо време.

За да го има това Служебно правителство Румен Радев използва инструмента на разрушението – мизантропа-чалгар. Толкова много рушене бе извършено, толкова много усилия бяха хвърлени за да падне правителството и да се разпадне парламентът, че кой бил влязъл в Служебното правителство за мен е дълбоко безразлично. Не по имената, а по делата им ще ги познаем.

За мен е ясно едно – новото Служебно правителството е правителство на истинския премиер – на президента Румен Радев!

Това правителство може да се окаже първата решаваща крачка към започналия реакционен преврат, целящ промяна на геостратегическата ни и геополитическа ориентация. Катастрофична промяна, изрязаваща се в радикално отрицание на досегашната ни 33-годишни национални усилия в областта на националната сигурност и отбраната, външната политика и вътрешния ред.

Ето защо аз – до доказване на противното – не му давам на Служебното правителство и грам от своето доверие. Не мога да дам и милиграм от доверието си днес и сега на правителството на Румен Радев – особено на Румен Радев от втория мандат.

Дано бъда опроверган. Толкова много и толкова болезнено искам да не се окажа прав.

А дотогава отново и отново ще кажа:

Хора, бдете! Държавата ни е в опасност, а Отечеството ни е в беда!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ДНЕВНИЦИ

    Радичков - от другата страна на луната

     Из "Дневници"-те на Марин Георгиев

     
  • В ЦЕЛТА

    “Величие и низост" показва какви политици липсват днес

     

     Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ЮБИЛЕЙ

    Том Круз на 60

    Днес едва ли някой предполага, че в живота му е имало и трудни мигове, а и отчаяние. 

„Актьорите се вземат прекалено на сериозно. Самюел Бекет е важен, Джеймс Джойс е важен . Те оставиха нещо след себе си. Но дори Лоурънс Оливие е тотално неважен. Да играеш роля е много просто, но актьорите се опитват да го изкарат изкуство.“

Ричард Харис, ирландски актьор, роден на 1 октомври преди 92 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Проглеждането за истинските български ценности е пътят към истинския патриотизъм

 

Евгени Кънев за филма "Тютюн"

"Изобретяване на самотата" - книга за паметта и самотата

 

Една неопределима жанрово книга с много вълнуващи прозрения от майстора на словото Пол Остър

Прочетете „Хората на Путин"! Няма да съжалявате

Николай Слатински: Ех, ако можех, щях да заръчам по един екземпляр от книгата за всички наши политически путинофили