НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Служебното правителство заяви... Служебното правителство реши... Служебното правителство анулира... Служебното правителство отмени...

При анализа на шахматна партия обикновено се казва – белите допуснаха грешка; белите загубиха качество; белите са в по-тежка позиция; белите се предават... Но всъщност не белите фигури, а играещият с тях допуска грешка, губи качество, изпада в по-тежка позиция и се предава.

Ето защо макар формално да е правилно да се говори какво прави и как постъпва служебното правителство, министрите в него са само фигури на българската политическа дъска. А тези фигури ги мести президентът!

Затова всички действия на служебното правителство са всъщност действия на президента. Стратегът на тези действия е именно президентът. Разпоредителят на тези действия е все той - президентът. Отговорен за тези действия е само президентът. Главният виновник за тежките последствия за България от тези действия не е никой друг, а президентът.

Досега всеки президент след 1990 г. се отличаваше с нещо: най-интелигентният президент – Желев, най-прозападният президент – Стоянов, най-дълго заемалият поста президент – Първанов, най-незабележимият президент – Плевнелиев. За повечето от тези характеристики, естествено, може да се спори. Но ние имаме вече и най-вредният президент – Радев. А че е най-вреден едва ли ще остане място за спор от геостратегическа, геополитическа, геоикономическа и геоенергийна гледни точки.

Могли ли сме ние преди 33 години, когато започна Преходът, да си представим, че ще имаме толкова вреден президент, толкова опасен за националната сигурност президент, толкова нечестно и нечестиво прикривал се доскоро под демократична кожа президент, толкова безсърдечно предал онези стотици хиляди хора с проевропейски нагласи, които го подкрепяха като алтернатива на корумпирания, циничен, зле възпитан и тотално опериран от каквато и да било визионерска и стратегическа мисъл режим на ББ.

За жалост, действията на този президент са напът да го превърнат в Зло за България – Зло, каквото беше, например Андрей Луканов.

За нищо на света не бих желал да съм на мястото на този президент – заради това, което той се кани да причини на България, Историята никога няма да му прости!

Впрочем, кой съм аз, че да говоря от името на Историята. Но знам едно със сигурност – ако пъкленият план на президента сполучи, аз лично никога няма да му простя. И ще мисля и ще говоря за него само с презрение. Защото реализира ли този план, страната ни не я чака нищо добро.

Ала в този тежък и тъжен час за България какво друго мога да направя аз от своята малка пенсионерска камбанарийка, освен отново и отново да кажа това, което повтарям през последните месеци с огромна тревога:

Хора, бдете! Държавата ни е в опасност, а Отечеството ни е в беда!