КРИСТИНА НАГЕЛ, DW

Концепцията за "руския свят" ("русский мир") далеч не е нова. Тя започва да играе важна роля още през 19 век. След разпадането на Съветския съюз обаче отново излиза на мода, защото по онова време спешно се търси идея, върху която да бъде изградена новата идентичност на Русия. 

Кой е част от "руския свят"?

Десни националистически идеолози като Александър Дугин впоследствие съчетават панславянските идеи с един антизападен и неоимперски руски национализъм. Техният апел гласи: "Да създадем руския свят наново. Ние трябва да останем заедно."

Под “ние” се имат предвид не само етническите руснаци, а и всички “сънародници”. Става дума за всички рускоговорящи, включително и тези в близките страни, както и за свързаните с Руската православна църква и руската култура. Никак не е изненадващо, че към същия този кръг Дугин причислява не само хората в Донбас, но и тези в Източна и Южна Украйна. Дълго преди началото на войната в Украйна, дори още преди войната в Грузия, Кремъл прегърна идеята за “руския свят” като своя. 

Борба за съхраняване на "руския свят"

През 2007 г. по нареждане на президента Владимир Путин бе създадена фондацията "Русский мир" - съвместен проект на руското Министерство на образованието и руското Министерство на външните работи. Този проект беше финансиран от държавния бюджет.

Докато първоначалната цел беше да се популяризират руският език и руската култура по целия свят, сега президентът Путин вижда "руския свят" въвлечен във „война на културите“, поради което той трябвало да бъде подкрепен.

Западът се опитвал да унищожи руския свят, твърди външният министър Лавров. Западът обяви “на целия руски свят тотална война. И то съвсем открито”, обявява той. Главата на Руската православна църква патриарх Кирил пък смята, че става дума за сблъсък на цивилизации. Развратният Запад се изправял срещу пазителите на традиционните ценности. Доброто срещу злото: “Руският свят отново става преден пост на християнската цивилизация”, тръби Кирил.

“Просто поредните приказки на Кремъл”

Новата доктрина, която руският президент изненадващо представи, се вписва по доста логичен начин в разгорещената пропагандна битка, която се води от месеци. Тя би могла да подхрани още повече страховете на Запада. В края на краищата, доктрината гарантира на руските “сънародници” по целия свят, но най-вече в бившите съветски републики, защита и грижа. И легитимира претенциите на Кремъл да разяснява въпросите на морала, историята, културното наследство и медийния образ на Русия.

Все пак доктрината не бива да се надценява, казва социологът Лев Гудков от Центъра “Левада”: “Това са просто поредните разни приказки на Кремъл, които никой тук не приема на сериозно”. И действително, дори държавните новинарски емисии й отделиха само кратка новина.

„Физическите характеристики на актьорите налагат определени промени. Шон Конъри е висок 190 см. Дъстин Хофман не е.“

Сидни Лъмет , американски режисьор, роден на 25 юни преди 100 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Фантастичният свят на магията и езика

 

Слабо звено на „Вавилон: Тайна история“ от Ребека Ф. Куанг е вмъкването на идеята за дискриминацията, която като че ли става неизменна част от съвременната художествена литература...

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости…