КРИСТИНА НАГЕЛ, DW

Концепцията за "руския свят" ("русский мир") далеч не е нова. Тя започва да играе важна роля още през 19 век. След разпадането на Съветския съюз обаче отново излиза на мода, защото по онова време спешно се търси идея, върху която да бъде изградена новата идентичност на Русия. 

Кой е част от "руския свят"?

Десни националистически идеолози като Александър Дугин впоследствие съчетават панславянските идеи с един антизападен и неоимперски руски национализъм. Техният апел гласи: "Да създадем руския свят наново. Ние трябва да останем заедно."

Под “ние” се имат предвид не само етническите руснаци, а и всички “сънародници”. Става дума за всички рускоговорящи, включително и тези в близките страни, както и за свързаните с Руската православна църква и руската култура. Никак не е изненадващо, че към същия този кръг Дугин причислява не само хората в Донбас, но и тези в Източна и Южна Украйна. Дълго преди началото на войната в Украйна, дори още преди войната в Грузия, Кремъл прегърна идеята за “руския свят” като своя. 

Борба за съхраняване на "руския свят"

През 2007 г. по нареждане на президента Владимир Путин бе създадена фондацията "Русский мир" - съвместен проект на руското Министерство на образованието и руското Министерство на външните работи. Този проект беше финансиран от държавния бюджет.

Докато първоначалната цел беше да се популяризират руският език и руската култура по целия свят, сега президентът Путин вижда "руския свят" въвлечен във „война на културите“, поради което той трябвало да бъде подкрепен.

Западът се опитвал да унищожи руския свят, твърди външният министър Лавров. Западът обяви “на целия руски свят тотална война. И то съвсем открито”, обявява той. Главата на Руската православна църква патриарх Кирил пък смята, че става дума за сблъсък на цивилизации. Развратният Запад се изправял срещу пазителите на традиционните ценности. Доброто срещу злото: “Руският свят отново става преден пост на християнската цивилизация”, тръби Кирил.

“Просто поредните приказки на Кремъл”

Новата доктрина, която руският президент изненадващо представи, се вписва по доста логичен начин в разгорещената пропагандна битка, която се води от месеци. Тя би могла да подхрани още повече страховете на Запада. В края на краищата, доктрината гарантира на руските “сънародници” по целия свят, но най-вече в бившите съветски републики, защита и грижа. И легитимира претенциите на Кремъл да разяснява въпросите на морала, историята, културното наследство и медийния образ на Русия.

Все пак доктрината не бива да се надценява, казва социологът Лев Гудков от Центъра “Левада”: “Това са просто поредните разни приказки на Кремъл, които никой тук не приема на сериозно”. И действително, дори държавните новинарски емисии й отделиха само кратка новина.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 153 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева

"Моят любовен август“ като пътуване до ръба на живота

Романът ня Неда Антонова е и правдиво пресъздаване на психиката, манталитета, поведението и емоционалния свят на 14-годишните ученици, при това преимуществено от женска гледна точка. Тя е една от най-силните и важни родни книги, излезли през 2025 година.