ФЬОДОР КРАШЕНИННИКОВ, DW

Освобождаването от украинските войски на окупираните от Русия райони в Харковска област представлява толкова сериозна заплаха за целия руски фронт, че Владимир Путин спешно обяви мобилизация. Причината за нарастващите военни проблеми на руския президент е добре известна: няма достатъчно войници, т.нар. "пушечно месо". Ако той не подсили спешно армията си с десетки хиляди новобранци, фронтът ще се срине под ударите на украинската отбрана и ще се стигне до загуба на контрол дори в териториите, които руският президент отдавна смята за свои: Донецк, Луганск, а и Крим. Подобна военна катастрофа може да доведе до края на режима на Путин: никаква пропаганда няма да може да обясни или оправдае факта, че Русия е загубила войната.

Широко разгласените обиколки на вербовчиците по затворите говорят именно за това, че Русия не успява да вербува руски граждани. За масова подкрепа на действията на властите или за пълно доверие в пропагандата вече не може да става и дума. Иначе още от първите дни на войната пред военните поделения щеше да има опашки от желаещи да отидат на фронта.

Войната - вече във всеки дом

През тези месеци многократно беше задаван въпросът защо никой в Русия не е разтревожен от смъртта на хилядите войници във войната в Украйна. Често се припомняше войната в Чечения и активността на майките на войниците тогава и се питаше защо сега няма такава. Отговорът е прост: онези, които са отишли да се сражават доброволно и са загинали на фронта в Украйна, не е имало кой да ги оплаче - често дори и в най-близкото им обкръжение. Защото в армията са били набирани твърде специфични контингенти.

За повечето руснаци войната оставаше нещо далечно и повече приличаше на дълга телевизионна програма. Някой някъде воюва, "нашите" постоянно побеждават и напредват, а всичко, което трябва да направи обикновеният човек, е да казва по всякакъв повод, че Путин постъпва правилно или най-малкото, че нещата не са никак еднозначни.

А сега самият Путин промени ситуацията. Сега ще воюват и ще загинат и тези, които са вярвали, че Русия е на ръба на победата, тези, които дори не са се интересували от войната, и тези, които са били против нея. Войната вече е във всеки дом.

Протести срещу мобилизацията

В първия ден на мобилизацията в Русия бяха задържани над 1300 протестиращи - някои от тях получиха повиквателни направо в полицейския участък. Разбира се, това все още е твърде малко, за да се спре войната. Вероятно онези, които отдавна са си изградили мнение за войната и за Путин, чак сега излизат на протест.

Мобилизацията не само се превърна в нов повод за протести, но в същото време откри и нови възможности за сплашване на инакомислещите. На първо място, самата перспектива да бъдеш арестуван на протестите е особено непривлекателна сега, когато е по-рационално да се криеш от властите, за да не те пратят на фронта.

Второ, мобилизацията е добър начин да се изолират активисти, протестиращи и обикновени млади хора, които не са удобни на властите, които да се затворят в казарми, далеч от големите градове. Отдавна е известно, че в руската армия може да се изкара цяла служба, без да се вземе в ръце оръжие. Всичко това трябва да се вземе предвид, когато се оценяват настоящите мащаби на протестите в Русия и резултатите от тях.

Путин наруши негласния си договор с руснаците

Но все пак кога ужасът на случващото се ще достигне, ако не до всички, то поне до по-голямата част от активното население? И дали някога ще се случи?

Историята ни учи, че това най-вероятно ще се случи - но не през следващите няколко дни или седмици. Едва след месец или месец и половина, когато десетки хиляди обикновени граждани вече ще са на фронтовата линия, техните семейства и всички останали ще осъзнаят ужаса на новата ситуация.

Дори и най-лоялните на Путин руснаци ще установят, че той едностранно е нарушил негласния си договор с тях, на който се крепи властта му вече 20 години - не се занимаваш с политика и правителството не се занимава с теб. Обикновените хора, които старателно не са се занимавали с политика, послушно са ходили до урните, вярвали са на пропагандните фалшиви истории и са презирали инакомислещите, ще се окажат измамени и наказани заради вярата си в Путин. Нещо повече, много от най-верните на Путин хора ще останат инвалиди, сираци, вдовци, а някои дори ще умрат - и това ще бъде моментът, в който на вярата в Путин ще бъде сложен край.

Путин игра ва банк. Той се заблуди, че като призове стотици хиляди руснаци на фронта, бързо ще приключи войната, ще победи Украйна и по този начин ще "премахне" всички въпроси и съмнения, натрупали се у населението. Той не иска да приеме друг възможен сценарий.

В същото време другият вариант е много по-реалистичен: Украйна, подкрепяна от целия свят, ще издържи, ще продължи да се бори и да побеждава, докато в Русия ще има само безкрайна мобилизация, поток от "погребения" от фронта, конфискация на лични автомобили за нуждите на армията, лов на "укриващи се" и "дезертьори", плачещи майки, съпруги, деца - и много месеци без светлина и надежда. Докато на улицата не излязат изморените от войната и победени войници, дезертьори, вдовици, сираци и майки, които са загубили синовете си. И няма да има кой да ги разпръсне.

Между другото, точно така идва краят на управлението на Николай II през 1917 година.

***

Фьодор Крашенинников е руски политолог и публицист, принуден да напусне Русия през 2020 година.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 117 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.