ОЙГЕН ТАЮЗЕ, DW

"Трагедия", "голям глад", "изкуствен глад" или "геноцид": когато става дума за гладната смърт на милиони украинци преди 90 години, подборът на думите не е научно или политически обоснован, той е въпрос на мироглед. Когато в Москва говорят за "глад" или "трагедия", свеждат значението на тези събития до досадно последствие от неудачно проведената колективизация. Това е не просто евфемизъм, а една престъпна лъжа, която Кремъл упорито отстоява и в международен план.

Москва успява за последен път да пробута думата "трагедия" в документи на ООН от 2003 година по повод 70-та годишнина от Гладомора. Оттогава насам Киев положи сериозни усилия паметта на милионите жертви в съзнанието на международната общност да не бъде осквернена от лъжи. Защото тези хора не са починали от засушаване или от политически грешки - те са били убити само заради това, че са били свободолюбиви украински селяни, от които Кремъл се е страхувал.

Гладът като оръжие на тиранина

Уморявайки от глад милиони украинци, диктаторът Сталин се надява да постигне две цели едновременно – да унищожи украинската идентичност, чиято опора в "житницата на Европа" са земеделците, и да заработи валутата, нужна за индустриализацията. Докато украинците умират от глад в селата, в градовете се строят заводи със спечелените от износа на зърно пари. Към тях докарват бъдещите пролетарии от цялата съветска империя - новите "съветски хора" без национална идентичност.

Юристът Рафаел Лемкин нарича това престъпление "геноцид" още преди 70 години - той е авторът на термина "геноцид", влязъл впоследствие в международното наказателно право. Лемкин нарича Гладомора геноцид най-вече поради това, че масовото убийство на украински селяни е само кулминацията на политиката за унищожаване на украинската идентичност. Той е бил предшестван от масови разстрели на украинската интелигенция - на писатели, учени, учители.

Време е нещата да бъдат наречени с истинските им имена

Въпреки това политиците в Берлин години наред отказват да използват думата "геноцид". През 2018 година Германия се присъединява към декларацията в рамките на ООН, в която се говори за "изкуствен глад". Обяснението е формално: че нямало основания за геноцид да бъде определено престъпление, извършено преди закрепването на състава на това престъпление в международното право през 1951-а година. Сегашната историческа резолюция на Бундестага само подчертава, че това е било евтино оправдание в контекста на десетилетната мантра на германската политика - да дружи с Украйна така, че да не дразни Русия.

Берлин се опомня едва на 24-и февруари 2022 година, когато мащабна нападателна война разтърсва Европа за първи път от времената на Хитлер. Явно е било необходимо германските телевизионни канали с месеци да разказват за зверствата на руските военни в Украйна, както и - че "някой" е взривил газопровода с руския газ, за да се превърне "изкуственият глад" в геноцид. В този случай може да се каже по-добре късно, отколкото никога, припомняйки, че Естония например призна Гладомора за геноцид още през 1993 година, непосредствено след освобождението си от московското иго.

Германците като никоя друга нация в Европа знаят от тъмните страници на собствената си история колко е важно да не се забравят жертвите на масови убийства, назовавайки същевременно и техните убийци. Решението на Бундестага превръща Гладомора в част от общата европейска памет за жертвите на тоталитарни режими, която е една от основите на общите европейски ценности. Това е важен знак на солидарност и уважение спрямо украинския народ, който днес отново преживява терора на Москва. Днес Кремъл убива украинците с ракети, застрашава оцеляването им, лишавайки ги от светлина и топлина по същите причини, по които преди 90 години ги е морил с глад.

Сигнал за Путин

Признаването на Гладомора за геноцид е и важен сигнал за Владимир Путин. Ще дойде време, в което историци, политици и може би дори съдии ще дадат съответната оценка на неговите престъпни действия. В своята резолюция Бундестагът призовава германското правителство да противодейства на лъжливите руски исторически наративи, както и да продължи да подкрепя Украйна в отбраната ѝ против руската агресия.

В приетата от Бундестага резолюция паралелите между Гладомора, руската лъжа за него и съвременните престъпления на Русия са не по-малко важни, отколкото думата "геноцид". Осъждайки престъпленията с 90-годишна давност е и напомняне за това, че между Сталин и Путин има една основна обща черта - и за двамата човешкият живот не представлява никаква ценност. Признавайки безчовечността на престъпленията на Сталин и неговите съмишленици спрямо украинския народ, германските политици най-вече се дистанцират от варварството, присъщо и на днешната руска власт.

Разпространяването на истината за Гладомора е правилният отговор на онези, които на фона на инфлацията и поскъпналия газ заради войната искат Киев да 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора