НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

Има достатъчно много информация за хода на войната на рашистите срещу Украйна, така че на мен, седейки си на топло и на тихо пред лаптопа, ми е трудно да добавя нещо съществено, да кажа нещо, което да не се знае от онези, които се интересуват от тази абсурдна, жестока, грозно несправедлива и абсолютно непредизвикана война.

При все това ще споделя следните четири свои разсъждения.

Първо, след като претърпяха тежки поражения, рашистите взеха курс на протакане на войната – само и само тя да продължи колкото се може по-дълго, така че да нанесе колкото се може повече щети на Украйна, да омръзне на Запада и особено на Европа, за да придаде сила на гласовете на онези, които искат войната да спре и да се реши както се били решавали (почти) всички въоръжени конфликти с висока интензивност – чрез преговори.

Макар че всъщност това рядко се е случвало в човешката история, а преговорите са били свързани с мира след войната, когато едната страна е удържала победа в нея.

Представяте ли си европейското обществено мнение да бе надигнало вой през 1944 и началото на 1945 г. с искане Сталин и Хитлер да вземат най-после да седнат на масата на преговорите и да се разберат...

Второ, в сегашната фаза на войната вече с огромна сила и неподозирани мащаби се води тежка, кръвопролитна битка между количеството и качеството.

Рашистите имат голямо преимущество в количеството – както с неизчерпаемите ресурси от пушечно месо при перманентната моГилизация (след като професионалната им армия, т.е. качествената страна на тяхната военна мощ бе разбита и практически престана да съществува); така и с обхвата на далекобойните си въоръжения, чрез които могат и далеч от линията на фронта да удрят украинските градове без прицелване, а просто със стреляне на напосоки, надявайки се все нещо да долети докъдето трябва, пък като долети, да удари каквото се получи.

За жалост, Западът не прави дори необходимото (не говоря за достатъчното), за да може Украйна да намали значителното превъзходство на рашистите в далекобойните въоръжения.

Украйна превъзхожда с качеството – на професионализма, на стратегията, на оперативното изкуство и на тактическото водене на боевете. Украйна воюва по мрежово-центричен начин, присъщ на 21 век, Русия воюва по вечния руски принцип – „с число, а не с умение“ и по максимата „сила есть, ума не надо“, с други думи така, както е воювала през 18, 19 и 20 век.

Откъм засилващото се нарастване на количеството, което рашистите вкарват в бойните действия, войната им придобива тотален характер. Те са като разбесняла се мутра, която удря с бухалката както и където й падне – чупи, троши, разбива, смазва и пет пари не дава какво причинява и кому го причинява. Рашистите повече не се стремят да превземат нови територии, те са концентрирали усилията си в удържане на вече превзетото. В него те унищожават, съсипват, опожаряват, разрушават всичко, което им се навира в очите – някаква неистова злоба и отмъстителност дори към това, което са завладяли, само защото е било украинско.

Трето, през последните два месеца най-характерното в бойните действия вероятно е рязкото нарастване на човешките жертви, давани, ще го кажа условно, на бойното поле. Условно, защото едва ли може да се говори толкова за някакво бойно поле. Броят на загиналите или на раняваните така, че да бъдат завинаги извадени от строя, расте стремително и при двете страни. Вероятно пропорцията е 5:3 (на петима рашисти се падат трима украинци). Би могло за простота да кажем, че е 2:1. На двама извадени от строя руснаци се пада един украинец. Съотношението е респектиращо, но драмата е по-голяма за украинците по две причини поне – първата е, че техните човешки ресурси са ограничени в сравнение с колосалния резервоар, както казах, от пушечно месо при рашистите (особено при т.нар. „чуркизация“ на рашистката война – хвърлянето на заколение на безброй лица с неруски физиономии). Впрочем, приблизително такова е съотношението и при излязлата от строя завинаги бойна техника.

Четвърто, проведоха се различни самити и високопредставени срещи на Запада, на тях бяха изказани и изречени потоци от думи с категорична подкрепа за Украйна. Изводът, който аз, обаче, правя, си е същият, който направих и преди тези самити и високопредставени срещи на Запада – невероятните победи на украинците в цяла поредица от сражения шокираха западните лидери или поне значителна част от тях и в тях нещо се пречупи, те изпаднаха в ступор и стрес. Тези победи абсолютно не съответстват на скритото (все още под повърхността желание на значителна част от западните лидери – да наложат принудителни преговори за мир (при които се предполага, че Украйна трябва да се смири с редица териториални щети) и да се даде шанс на Кремълския Злодей да съхрани лицето си.

Каквито и фанфари да звучаха на въпросните самити и високопредставени срещи на Запада, за мен е не само очевидно, а очевадно, че към днешна дата категоричните думи за подкрепа на Украйна се разминават драстично, а заради моята съпричастност с Украйна, ще кажа, че те се разминават трагично с делата.

 

07.12.2022 г.

  • ЗВЕЗДЕН ПРАХ

    Джордж Клуни, който не се страхува да остарява

    Той два пъти е избиран за най-сексапилен мъж на планетата. Лицето му е по реклами и билборди в целия свят. Едновременно с това е един от най-успешните актьори в историята и активист, който не се страхува да говори за редица проблеми.

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката принадлежи на всички. Само звукозаписните компании все още вярват, че те са собствениците й.“

Джон Ленън, английски музикант, роден на 9 октомври преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Аз съм виновен“

 

Книгата на Михаил Зигар „Война и наказание“ е анализ на отношенията между Русия и Украйна през последните три века и през последните три десетилетия.

Акустика за изгубената родина

 

В „Изгнание и музика“ Етиен Барилие отговаря на въпроса, как изгнанието въздейства върху творчеството на композиторите, преминали през това изпитание.

Между два свята: една българска тийнейджърка в Мюнхен

 

Какво е да растеш в Германия като дете на български мигранти? Да живееш в непрестижен квартал, но да учиш в елитна гимназия в центъра на Мюнхен? Живот между два свята: темата в дебютния роман на немски на Анна Димитрова.