НАДЕЖДА МОСКОВСКА, "Свободна Европа"

Обществени и научни библиотеки се обърнаха с отворено писмо към Комисиите по култура и медии, правните въпроси и по образованието в 49-ото Народното събрание. Искането им е да бъдат припознати като заинтересована страна и да бъдат активни участници в предстоящата реформа на Закона за авторското право.

Реформата следва да се проведе, тъй като е вече закъсняла. Към 2021 г. е трябвало две европейски директиви, свързани с авторското право и отворените данни, да бъдат транспонирани в българското законодателство. Тъй като към днешна дата мерки в тази посока не са взети, Европейската комисия е предявила иск пред Съда на Европейския съюз.

Авторското право и пиратските набези

Когато стане дума за авторско право, често първата асоциация е “Пиратството е кражба”. И това твърдение не е невярно. Само че трябва да се има предвид, първо, че не всеки свободен достъп е пиратство, и второ, че въпросите на авторското право далеч не се изчерпват с отношенията между съответната индустрия и нейните потребители.

Как се разпределят правата, задълженията и респективните им разходи и печалби между автори и продуценти или издатели, често се оказва много по-съществена конфликтна точка. Нагледна илюстрация на подобни напрежения са сложните отношения между преводачи, т.е. автори на превод, и издатели.

Само че някъде там, сред всички тези участници, се намират и обществените институции, на които е поверена грижата за достъпа на гражданите до образование, култура и информация.

Науката е слънце. Но кой държи правата върху слънцето

Научната литература е особено добър пример за това колко сложни могат да бъдат отношенията в полето на авторското право и правото на достъп.

Ученият, член на институт или част от университетска колегия, получава обществени средства във вид на заплата или стипендия. Срещу тях той развива научна дейност, постига определени резултати чрез изследванията си и произвежда научна литература. В интерес на кариерата си, а и на оценката или рейтинга на съответната научно-образователна институция, ученият следва да публикува изследването си в реномирано издание. Срещу точките и евентуалните цитирания в дадените влиятелни издания, ученият често отдава всичките права на списанието, публикувало работата му.

Накратко, плодът на обезпечените с обществени средства труд и работна среда отива в частни ръце. За да има университетът или институтът достъп до произведеното от своя кадър и за да го предостави на настоящите и следващите си питомци, трябва да плати абонамент или друг вид достъп.

Какво предлагат българските библиотекари?

Ако вземем примера с учения, едно от възможните решения, посочени в отвореното писмо на библиотеките е следното: ако е бил подкрепен с обществени средства, авторът на научна литература да има право да публикува статията си в хранилище с нестопанска цел. Така е уреден въпросът в Германия и Нидерландия.

Всъщност по закон това право съществува и в България, освен ако няма други договорености. Но реномираните издателства по условие не пропускат да защитят публикациите си.

В подобна посока са и другите настоявания на библиотекарите – ползването, достъпът или друго, от което имат нужда, за да изпълняват функциите си, не следва им се позволява, а да им а да им се гарантира.

Накратко, съгласно закона библиотеките вече имат немалко правомощия, въпросът е до каква степен същият този закон позволява тези правомощия реално да се отнемат от допълнителни договорености и издателски практики. Европейските директиви предлагат възможности, но настоящият проект за изменение и допълнение на Закона за авторското право не се възползва напълно от тях.

Културното наследство, информацията и пазарът

В ситуация, подобна на тази на библиотеките, са и другите институции, работещи с културно наследство като например музеи и галерии. Тоест въпросът е доста по-широк, отколкото би могло да изглежда на пръв поглед. Там е работата, че е и по-политически, и то в най-дълбокия смисъл на думата.

Достъпът до информация, образование, знания и култура са човешки права, свързани със самото протичане на демократични процес и упражняването на свободен избор. Гарантирането на тези права често се оказва неприоритетно на фона на редица по-видими и непосредствени заплахи в сферите на сигурността, финансовата и политическа стабилност.

Но нима очакваме всички членове на обществото да могат да участват пълноценно във взимането на решения, ако разчитаме единствено и само на възможностите, предоставяни на пазарен принцип?