ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ
Наистина, голям, роден артист е нашият експремиер. Жалко! Много жалко, че нашият театър не можа да го спечели. Бих казал, наистина голям пропуск.
А през последните години се простихме с много от най-големите ни майстори на сцената. Та дори и в Народния вече няма такива като тях. А той можеше да стигне до върха, да стигне дори до Икар и Аскеер, макар тези награди, напоследък да девалвираха, май, като всичко у нас… Да, според някои негови биографи, той бил направил грешния си избор да кандидатства за полицай в Симеоново и поради слабото си представяне, станал… пожарникар. После биографията му я знаем всички, СИК, Панкранц в Прага, работа за Живков, за Царя (неговите именити учители!), МВР, столичен кмет, та накрая и премиер! Знаем и делата му и докъде ни доведе…
Да, може да се каже, че доста се е лутал, докато влезе в голямата политика, вместо в театъра. А можеше да се откаже от политиката и по-късно и да стане един добър артист. И никой нямаше да го освирква и да му вика „“Долу!“ и още какво ли не, както сега! Да, нали имаше и двама приятели - артисти, при това верни гербери, „Милото“, така и не му запомнихме името! (когото натрапи за шеф на Сатиричния) и Ицо Мутафчиев, прочул се с ролята си на Ачо Циганина.
Та те можеха да му помогнат да влезе в някой театър, дори в Народния, макар и без да е учил за това. А имаме и доста завършили Театралната академия, пък не станаха артисти, например Тома Биков… Та нали всички се убедихме, че талантът на Б. Б. е наистина голям, безспорен! Особено за комедийните роли. Можеше спокойно да поеме богатия репертоар на големия Георги Калоянчев. Да играе в комедиите на Ст. Л. Костов, Станислав Стратиев, Йордан Радичков, Молиер, Нушич, Гогол, Караджале, Сухово- Кобилин. А в ролите на Бай Ганьо и Големанов щеше да е наистина велик, неповторим!
При това съвременен, близък нам, и така свикнахме с него, че вече забравихме за големите ни комици, с които израснахме. А тези две прочути, класически роля сякаш са били написани специално за него! Колко предвидливи са били Алеко и Ст. Л. Костов! Неслучайно върху корицата на новото гръцко издание от Атина на „Бай Ганьо“ беше поставен неговият лик! Е, издателят каза, че било грешка, бил го сбъркал с Калоянчев, но ето че тази „неволна грешка“ ни подсказа за тази, за жалост, пропусната възможност.
И още нещо, мисля си: при тази безспорна дарба за сцената, при тази способност бързо да влиза и излиза от разни ситуации, да забърква интриги, да прави театър, защо не се залови да пише и пиеси? Та той, освен актьорски талант, несъмнено притежава и драматургичен. Може да пише всякакви пиеси. А ако не му се пише, да вземе някой от своите, по-грамотен в писането, да записва думите му. Да, ще се получат интересни текстове за сцената. И тъй като е прочут и в международен план, ще започнат да ги поставят и по света!
Изобщо много даровит мъж. И внушителна фигура, макар и напоследък доста понатежала, и добър глас, добре поставен, школуван, с отлична дикция (е, понякога диалектът и жаргонът… но за цвят, нали?!). Също добра пластика, щедра жестикулация. Безспорен, ярък темперамент. Без съмнение, и музикалност. Умее лесно и свободно да импровизира, да излиза чист от всяка ситуация, хитро да прехвърля топката на другите (обикновено те са виновните, а той не !), изобщо същински Остап Бендер, при това от класа!
Сега, когато вече не е премиер, за радост на враговете му, а пък те, за жалост, се оказаха повечето от българските гласоподаватели!, артистичното у него съвсем надделя, разкрепости се докрай, та играта му, макар понякога нарушава мярката, все пак, впечатлява. Забавлява, разсмива. Е, на моменти и той като чувствителен артист изпада и някакви кризи, но бързо се съвзема. Така че още не е късно, и на тази възраст, да се преквалифицира. От определенонеуспял политик, съсипал за нула време една държава, станал за смях пред света от Канада та чак до Нова Зеландия, да вземе та да постъпи в някой театър. И като начало да направи авторски моноспектакъл от рода на „Дневникът на един луд“ от великия Гогол. Има толкова благодатен личен материал за него. Ще го заснемат телевизиите, та да го види цялата страна, ще го аплодираме щедро. Видяхме, че той направо жадува за похвали и аплодисменти, а когато не ги получи от публиката, сам се хвали и си ръкопляска! Артист бе, какво друго да кажем!
