ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ, DW

Владимир Путин убиваше Алексей Навални в продължение на четири години и накрая успя – точно ден преди старта на „предизборната кампания“ за онова, което в „неумита Русия“ (изразът е на Лермонтов, не е мой) продължават да наричат „президентски избори“. Това убийство е важен жалон, маркиращ пътя на путинска Русия обратно към мрака на Средновековието.

В бъдещите учебници по история убийството на Навални ще бъде поставено редом с: речта на Путин в Мюнхен от 2007 година, когато той сподели, че е обиден от липсата на уважение от страна на Запада и го обяви за свой враг; нахлуването в Грузия през 2008 година, когато той отново се обиди, че Западът не се уплаши достатъчно; както и нахлуването в Украйна на 24 февруари 2022 година.

 

"Всеки от вас може да е следващият"

Отново има връзка с конференцията по сигурността в Мюнхен и тя е важна. През 2007 година, поканен като равен с лидерите на цивилизованите страни, Путин им съобщи, че ги мрази. През 2024 година Путин организира убийството на Навални в първия ден на същата тази конференция, на която никому вече не би хрумвало да го кани. И в двата случая неговото съобщение е едно и също: „Аз съм ваш враг и ще ви победя“.

С икономика, по обем равна на Ню Йорк – не на щата, на града – Путин няма как да победи Запада. А след като неговата агресия не може да се излее по победоносен начин навън, тя неминуемо ще отива навътре. С убийството на Навални Путин съобщи на руснаците: „Аз съм онзи, който убива. Няма да се договарям с никого и за нищо, защото не съм в бизнеса с преговорите. Аз съм в бизнеса с убиването. Опичайте си акълите, защото всеки от вас може да се окаже следващият убит“.

Всички знаем, кой ще е следващият убит в сибирски концентрационен лагер – колегата-анализатор Кара-Мурза (познавах баща му, който все пак успя да оцелее в съветската действителност). В неговия случай Путин не се плюнчеше с издаването на присъди по 5-7 години, които впоследствие да набъбнат с десетилетия, като в случаите с Ходорковски и дори Навални. Направо му даде 25 години – известни като „четвертной“ по времето на Сталин – и го тикна да мре в изолатор.

 

Масов, безразборен терор като при Сталин

Да, забелязахме, как в последните две години дузини висши руски чиновници падаха от балкони, бяха снабдявани с инфаркти по домовете или арестувани на тълпи за „саботаж“. Но смъртта на Навални – човека, когото Путин мразеше толкова силно, че отказваше да му произнесе името – маркира навлизането на руското мракобесие в нов етап - етапа на масовия, безразборен терор, за последно упражняван от Йосиф Сталин до 1953 година.

Тогава Сталиновият терор успя да покори СССР. Путин обаче покори Русия още преди да отприщи своя масов терор. Как го направи? И - след като Русия вече се въргаля, скимтяща, в краката му – за какво му е тепърва масов терор?

Путин подчини Русия с помощта на обидно елементарен подкуп. В продължение на десетилетие и половина даде на образованите и придобили умения руснаци нещо, което в Русия никога не се е случвало – нормален, „западен“ живот. Този подкуп успя, тъй като руският манталитет е материалистичен до степен, невиждана в същинска Европа. В името на материалните неща в Русия се жертват всички възможни ценности и принципи. С подкупването на просветените слоеве Путин обезглави обществото откъм възможни лидери на обществено мнение, изразители на недоволства и лидери на някаква ценностна съпротива.

На опозицията, доколкото тя все пак мъждукаше, Путин подхвърли превземането на Крим през 2014 година, с което я обезвреди; за всеки случай след година време разстреля пред Кремъл тогавашния опозиционен лидер Борис Немцов, който застана против анексията на полуострова. Бяха шумно уволнени видните университетски ръководители Андрей Зубов и Юри Пивоваров, също застанали против анексията; единствената причина те да са още живи е, че не се намират на територията на Руската федерация.

Още тогава посланието на Путин към руснаците беше ясно: „Подкрепяй или загивай“. Впоследствие подкрепилият превземането на Крим Алексей Навални престана да подкрепя – и загина.

Така Путин унищожи опозицията и подкупи с лъскави джунджурии просветения руски елит. Защо му е сега да стартира нова вълна терор?

 

Ултиматумът на Путин 

Защото руснаците виждат, как идва краят на ерата на лъскавите джунджурии. Икономиката затъна в украинския чернозем и бавно се разпада. По време на зимните студове по-голямата част от руската територия студуваше поради разпада на системата на централно отопление, наследена от времето на СССР. Предстои недоимък и накрая – глад. Затова е необходимо още отсега на руснаците да бъде съобщено: „Ти си гладувай, студувай, не се мий – но подкрепяй, за да не загинеш“.

Дойде моментът Запада да престане да развива витиевати теории, а да се запретне и помогне на украинците да изхвърлят путинските легиони от своята територия. А после – около Русия да бъде направен непробиваем кордон, зад който цялата путинска агресия, блокирана навън, да бушува вътре.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Опитвам се да не гледам напред или назад, опитвам се да продължа нагоре”.

Шарлот Бронте, английска писателка, родена на 21 април преди 208 години 

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Камъните на Сизиф

Няколко са основните стълбове на „Камъчета под езика“: владеене на пластиката – в портретите на Георги Мишев, Петър Алипиев, Константин Павлов, Никола Инджов например с рядко срещаното умение да предаде психическото чрез физическото; литературно-критическият анализ – за Марко Ганчев, Първан Стефанов, Атанас Далчев...

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си