АЛЕКСАНДЪР АНДРЕЕВ, DW

Карл фон Осиецки, носител на Нобеловата награда за мир през 1935, пише следното:

"Една система може да бъде разрушена отвътре, ако разбереш как да използваш механизмите й и да ги насочиш против самата нея".

Историците са единодушни, че тъкмо такава е била и целта на Адолф Хитлер, чиито многократно огласени възгледи биха могли да се обобщят така: Ще използваме демократичните институции, за да постигнем целите си, ще се борим против системата отвътре, за да я съборим.

И още малко история, този път по-близка. Британският политик Найджъл Фараж, който представляваше страната си повече от 20 години в Европейския парламент, никога не е криел мнението си за един съюз, възнаградил го с щедра европейска заплата. Според него ЕС трябва да бъде не сдружение от европейски държави, а просто съюз за свободна търговия. Забележете: казва го не като свободен търговец, а именно като представител на една европейска държава във въпросния съюз.

 

"Възраждане" и "екзистенциалната заплаха"

А сега - към България. Когато преди по-малко от година сградата на Европейската комисия в София беше омазана с червена боя, лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов написа във Фейсбук с много удивителни, че това било "само началото". А преди броени дни, на 16 април, в студиото на bTV Костадинов отчетливо формулира позицията си: "ЕС сега е превърнат в политическа организация и заплашва европейската цивилизация. Ние смятаме, че в настоящия момент е вреден."

Нека да обобщим. Г-н Костадинов и неговата партия "Възраждане" смятат ЕС за вредител, който паразитира върху европейската цивилизация. А знайно е, че вредителите се унищожават. Като начало ръкопляскаме на омазването на сградата, а след това предупреждение - изпращаме и свои депутати в омразния Европейски парламент, за да спомогнат отвътре за унищожаването на вредителя. Разбира се, г-н Костадинов не говори за "унищожаване". На личния му сайт само се казва, че ЕС е "екзистенциална заплаха", че е опасен за Европа и за българите и трябва да бъде "реформиран изцяло и категорично". Същото, което преди него повтаряше Фараж. Същото, което по-рано през 20 век… Но да оставим историческите аналогии и да се опитаме да открием някакво зрънце рационалност (камо ли морал!) в позицията на г-н Костадинов, на неговите кандидати за евродепутати, а и на предишния транш български националисти, които си изкараха мандатите в ЕП.

Само преди дни Институтът за пазарна икономика публикува доклад, от който може да се направи изводът, че за последните 20 години България е забогатяла двойно - най-вече благодарение на членството си в ЕС. Всеки нормален политик, който мисли за добруването на своите съграждани, би трябвало да се радва, че страната му членува тъкмо в този (а не в някакъв друг хипотетичен) ЕС.

Ако пък не вярваш на тези данни, тогава като български политик можеш да се нагърбиш със задачата страната ти да го напусне - така, както стори споменатият вече Найджъл Фараж. Казано другояче: страната ти богатее тъкмо от този ("опасен за България") ЕС, но ако не вярваш и не искаш да си в него, можеш да го напуснеш. Това решение се взима в София, не в Брюксел или в Страсбург. Но не, на хартия ти приемаш неговите структури и правила (ценностите засега ги оставяме настрана, макар че са много важни) и се възползваш от тях, за да го рушиш отвътре. Под претекст, че го искаш по-добър. Дори да приемем, че това не е претекст, а вътрешно убеждение на такъв порядък политици, нека да се запитаме нещо съвсем просто: Нима този "по-добър ЕС" на суверенните държави, за който говори г-н Костадинов, ще продължи да бъде толкова щедър към България? Ами не, няма, защото всяка от суверенните държави ще дърпа чергата към себе си. Просто е.

 

Това е дълбоко неморално

И понеже стана дума за морал: Да, според мен е дълбоко неморално да приемаш драговолно облагите, да се нагаждаш лицемерно към структурите и правилата и да не даваш пет пари за ценностите на един Европейски съюз, който всъщност искаш да събориш.

А ако някой иска да знае колко плаща този ЕС на евродепутатите, може лесно да го провери.

 

"Политиката на граф Игнатиева биде победена от българския национализъм. Преговорите за помирение с Патриаршията, тъй енергично ръководени от него, останаха безплодни."

Симеон Радев, писател, дипломат, историк, революционер и публицист, роден преди 146 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...