ТЕОДОР УШЕВ, фейсбук

Това, че работническо-селската "интелигенция" е консервативна, религиозно-маниакална и нетолерантна към непонятното и различното не е беда - тя винаги си е била такава, просто социалните мрежи й предоставиха терен за изява.

Големият проблем на България е, че артисти и "културтрегери" веят байрака на консерватизма и нетолерантността, прикривайки крайнодесните си възгледи с маската на "добрия вкус", "християнски ценности" и прочие безумия.

И тук историята на бг изкуството идва да ни напомни услужливо, че всички авангардни течения и повеи в световното изкуство са заобикаляли България, или ако плахо са пристъпвали границите й, са били осмивани,, отричани или направо забранявани. Във всички, абсолютно всички сфери на културата и изкуството!

Българското изкуство винаги е било примитивно-националистично, религиозно-протяжно и страхливо провинциално.

Смелост тука всяка оставете, провокацията е ерес, подигравката с религията - кощунство!

Идеалът на българския артист е да предъвка вече отминала модерност, която вече е станала "мейнстрийм", да я открадне във възможно най-кротката й и смилаема за широката публика версия, да я смели и вкара в употреба като скучна и приемлива масова ширпотреба.  Примерите са безкрайни! Провокациите към масите - нищожни! Сакън някой да не подиграе "свещената православна религиозност" на запътилата се към рая благочестива маса!

Така Папазоф, Дюлгероф, Кристо, Гочев, Станев никога не бяха добре дошли, за обич не говорим дори.

Така талантливи художници като Дечко Узунов, започнали с устрем творческия път, са превърнати от консервативната художествена сцена у нас в рисувачи на моми и натюрморти. Така соц. реализма затри поколения писатели, художници, режисьори...

Провокацията и смелостта са мръсни думи в удобната крепост на българската културна диаспора, а непознатото и неизвестното - повод за отрицание и неприемане.

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не правя филми просто, за да заработя пари. Аз печеля пари, за да правя филми.“

Уолт Дисни, американски аниматор и съосновател на „The Walt Disney Company", роден на 5 декември преди 123 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин