До Министерството на културата

До Столичната община

До Министерството на туризма  

Ние, долуподписаните граждани на България, разбираме, че целта на проект „Античен културно-комуникационен комплекс Сердика“ е да се развива София, чрез стимулиране на туризма. Дотук добре. Още повече, че за разлика от други подобни проекти, които местната власт си е изсмукала от пръстите като политическа самоцел и/или единствено с цел обогатяване на приятелски фирми, този археологически обект има (имаше!) истински потенциал да бъде добър туристически продукт. Няма нищо лошо културни ценности да бъдат управлявани и с търговска цел, но не по този начин! Това се получава добре, само когато не е за сметка на тяхната културна и историческа стойност, нито за сметка на техния автентичен и естетичен външен вид. И именно Министерство на културата би трябвало да прилага такива политики, че да гарантира това. Вместо това, то стана двигател на точно противоположни порочни практики. Има нещо изначално сбъркано и дори конфликт на интереси в този и други проекти – няма как министерството едновременно да защитава културна ценност и в същото време да бъде бенефициент по проект за развитие на туризма, т.е. инвеститор. Много по-логично би било Столичната община да инвестира в него, а министерството и свързаните с него институции да упражняват контрол. Друг е въпросът дали с волята и нагласите на настоящия министър това е възможно. Това е също критика и към органите, които планират и управляват европейските фондове. В резултат на тези недомислици сега в откритата част на археологическия обект има пълна подмяна и грозен кич. Предложеното решение за консервация и експониране представлява неуважение и обида към всички потенциални посетители, независимо дали са туристи или жители на София. Неуважение и обида е, защото вместо стремеж към познание и естетическа наслада, очаква от тях цъкане с език и потребителски навици като от целева група за продажба на гипсови лебеди и градински джуджета. Толкова за туризма.

За археология и архитектура ние, обикновените граждани неексперти, не можем да говорим. Няма как, обаче, напълно да бъдат заглушени от министерството на бутафорията гласовете на неудобните специалисти. Те неведнъж са се произнасяли за демонтираните структури, за липсата на последователност, за липсата на проектна документация, за необоснованото експониране на открито, за непропорционално високите надзиди, мачкащи оригиналния градеж, за нелепите арки, за абсурдния равномерно стъпаловиден завършек на зидовете, за неудачното смесване на материали с ярки цветове, за бетоновия разтвор между камъните на древен път и т.н. В този смисъл, предложеното решение е не само обида, но и престъпление.

За липсващата документация, за финансовите параметри и за подробностите по обществените поръчки въпросите се трупат все повече, заради пълната непрозрачност от самото генериране на проекта до този момент.

Ето защо ние настояваме:

- Столичната община, като естествено логичен домакин и стопанин на този обект, спешно и твърдо да се намеси и да играе по-активна роля в бъдещата реализация на проекта. 

- Министерството на културата спешно да спре всякакви дейности по изпълнението на откритата част и да организира дискусия на екипа на проекта с независими специалисти, на която да се обсъдят експертно възможните към момента корекции с цел спасяване на каквото е останало от Антична Сердика. 

- Министърът на културата да подаде оставка. 

- Министерството на туризма да престане да мълчи и да се замисли дали не трябва също да се намеси преди културният туризъм да се е превърнал в също толкова долнопробен като морския. 

Законите в България са такива, че възможностите за пряко участие на гражданите в държавното управление са сведени до минимум. За да бъде една подписка на гражданска инициатива с формална тежест, се изискват толкова усилия, че докато се реализира тя, решаването на проблема вече става безпредметно. За сметка на това, в Европа онлайн-подписките важат и настоящата ще бъде внесена и там като допълнение към сигнала до ЕК за безобразията по въпросния проект.  

Граждани на Република България    

Вижте петицията тук.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Аз съм повлиял толкова зле на американската литература, повече отколкото всеки друг, за когото се сещам.”

Дашиъл Хамет, американски писател, роден на 27 май преди 129 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Back to Black“ – новият биографичен филм за Ейми Уайнхаус

 

Биографичните филми работят тогава, когато разглеждат малка и слабо позната част от живота на героя и фокусират вниманието си върху нея

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.