ТЕОДОРА ДИМОВА, "Портал Култура"
Датата 24 февруари 2022 г. ще остане сред най-позорните в историята наравно с 1 септември 1939 г. Освен по позора, нападението на Путин над Украйна прилича на нападението на Хитлер над Полша и по фалшивите предлози, с които пропагандата на Германския райх и Русия оправдават агресията. От една страна, Хитлер е гневен на Полша за отказа да му предостави сухопътен коридор за Източна Прусия, но въпреки това инсценира полско нападение над радиостанцията в град Глайвиц, като за по-убедително използва дрогирани криминални престъпници, преоблечени като полски войници. Същото прави и Путин, но в по-голям мащаб, като използва руски войници, облечени във военни униформи без опознавателни знаци, които в продължение на месеци водят военни действия на украинска територия срещу украинската армия. Униформите на „зелените човечета“ са еднакви, всички те са въоръжени с руско оръжие, но светът трябва да вярва, че това са украинци, които се борят за свободата си и призовават Русия да им помогне. А редовната руска армия отдавна е дислоцирана край границата с Украйна и само чака покана да започне да освобождава. И четири години вече освобождава.
Оказа се, че украинците не са руснаци и не искат да бъдат освобождавани. Още от първите дни руската армия, която безспорно е и по-голяма, и по-добре въоръжена, и с по-голям ресурс, започна да търпи провал след провал. Киев не само не беше превзет за три дни, Украйна не само не капитулира, ами сега се налага в преговорите за мир, които уж водят, руснаците да искат Украйна да им отстъпи териториите от Донбас, които за четири години те така и не успяха да превземат. Тези територии не са големи и не зная дали те са нужни за нещо на Русия, или това е тактика да протакат и провалят преговорите за мир.
Жертвите от двете страни са огромни. На 11 януари т.г. войната надмина по продължителност Великата отечествена война на СССР срещу Третия райх, продължила 1418 дни. Данните, които се дават, не са точни и не се наемам да твърдя колко са загиналите войници, но са стотици хиляди и от двете страни. Огромен е броят и на цивилните жертви. Те са предимно от украинска страна. Най-ясно видими са разрушенията – цели градове и села са изравнени със земята.
За мен това е най-зловещата картина. Разрушените жилища, които виждаме на кадрите, означават хиляди хора, останали без покрив. Домът, който те са си купили с цената на много труд, спестявания, лишения (всички знаем как става това), в един миг е ударен от бомба, снаряд, ракета или дрон, стените са взривени, избухва пожар и не остава нищо. Обитателите или са затрупани под руините, или, ако са успели да слязат в бомбоубежището, от този момент нататък то ще стане техен дом. По време на затишието между бомбардировките ще излязат от подземното укритие, ще гледат към разрушения си дом и ако са им останали сълзи, тихо ще плачат. А дали са им останали сълзи, след като всеки ден оплакват загинали сродници, приятели и погребват децата си, които пристигат в ковчези от фронта.
Шествията със загинали войници са едни от най-потресаващите гледки. Когато те прекосяват населените места, всички по пътя падат на колене и скланят глави. Клиповете с такива шествия са хиляди. Когато ковчезите минават през градове и села, никой не си позволява да остане прав. Почитта към загиналите герои е доказателство, че украинският народ подкрепя своята армия, която брани родната им земя, че скланя глава само пред своите герои и няма да преклони глава пред окупатора. Доказателство е за това, че колкото и свидни да са жертвите, те няма да се предадат пред окупаторите. Доказателство е за това, че Украйна е страна на герои.
И на този фон най-трудно ми е да разбера онези мои сънародници, които искат Украйна да капитулира. Първо, не мога да разбера каква полза ще донесе това на България. Другото, което недоумявам, е как може да не уважаваш един народ, който се бори за независимостта си, а да го уважаваш, ако вдигне бялото знаме и се предаде. Та нали още от първите учебници учим, че трябва да уважаваме героите, а не страхливците! Същите тези объркани мои сънародници споделят клипчета на млади украинци, които се укриват от мобилизация и са принудително задържани от военните органи. От една страна, разбираемо е – страх ги е да отидат да се сражават. Но от друга страна, кой не изпитва страх за живота си. Тези, които са в окопите и снарядите се взривяват покрай тях, сигурно също изпитват страх. Но нашите сънародници се възхищават на страхливците, които се крият и се дърпат, когато ги задържат принудително. По всичко личи, че тези страхливци са единици, защото такива клипчета са малко. Но нашите миролюбци си качват именно тях. Те са техните „герои“. Не зная може ли да има по-жалко човешко падение. Страхът на един човек от мобилизация е разбираем. Но да се възхищаваш на такъв човек и да споделяш клип с неговия страх, е жалко и може би е най-унизителното нравствено израждане.
Някои оправдават такава позиция с аргумента, че Русия е силна и нейната победа е неизбежна. Не твърдя, че Русия е слаба. Но ето вече четвърта година не успява да завземе дори целите украински области, които вече е вписала в своята конституция. Докато президент беше Байдън, твърдяха, че САЩ принуждават Украйна да воюва, че това не е война между Русия и Украйна, а между Русия и САЩ, че украинците са заложници на американската политика и американските интереси и още подобни кухи опорки. Откакто президент е Тръмп, виждаме, че той се позиционира като съюзник на Путин, омразата му към Володимир Зеленски е неприкрита, всичките опити да прекрати войната се свеждат до това да принуди украинците да капитулират пред Русия. И въпреки това нито украинският народ, нито украинският президент се съобразяват с американския натиск. Ситуацията стана толкова абсурдна, че сега освен с Русия, Украйна е принудена да се бори и срещу Америка. И пак не се предава! Ама къде останаха твърденията, че американците принуждавали украинците да водят тази война?!
Третото нещо, което ме изпълва с недоумение, е омразата на мои сънародници към украинския президент Зеленски. Бил комик. Беше много добър комик. Водеше своето комично шоу на руски език, който уж бил забранен в Украйна. На плещите му се стовари най-тежкото бреме – да води своята страна по време на война. Спечели доверието на народа по време на избори и с твърдия си характер укрепи това доверие през четирите тежки години на войната. Сигурна съм, че никой от предишните украински президенти не би издържал тази тежест. Колкото се удивлявам на украинския народ за издръжливостта, толкова се възхищавам и на Зеленски, който постоянно пътува по света и се среща с всички световни лидери и в същото време е постоянно сред бойците на фронтовата линия, за да им вдъхва кураж, да ги уверява, че не са изоставени.
Моите малодушни сънародници виждат, че понякога очите му блестят и бързат да се подиграват, че бил наркоман. А много често в очите му блестят сълзи от невъобразимите трагедии, с които всеки ден и час се сблъсква. Не зная колко време му остава за сън, но едва ли спи и половината от необходимото. И как изобщо заспива, когато в съзнанието му се изреждат безконечните трагични картини на четиригодишната война. Не мога да си представя как се издържа на всичко това. По изражението на Зеленски е изписана цялата трагедия на четиригодишната война.
Едва ли на друг политик се е налагало да води такива трудни разговори както Зеленски с Тръмп – трябва да издържи на грубото отношение на американския президент, но не може да си позволи раздразнение, защото се нуждае от неговата помощ. Украинският президент се справи с всички предизвикателства, пред които се изправи. Оказа се необходимият човек на нужното място в точното време. Оказа се избран от Бога за трагичната роля да оплаква мъртвите и да вдъхновява живите. Само Бог може да прави такива обрати – да избере един комик за толкова трагична роля. Но когато Бог избере някого, Той го подкрепя, вдъхновява го и не го изоставя.
Онези, които се възхищават от страхливците, малодушните и предателите, са малцина. Нормалните хора се възхищават от тези, които не отстъпват и не се предават, от тези които не се плашат от това, че Русия била могъща. Когато човек има достойнство, той придобива и смелост. Четири години украинският народ ни вдъхновява с достойнството, с което се изправи срещу агресора. Ние не бихме могли да издържим и малка част от трагедията, която украинците са принудени да понасят вече четири години. Единственото, което можем да направим, е да не губим своето достойнство и да им даваме своята морална подкрепа.
