ЛЮБОМИР НОКОВ, фейсбук
Понякога, когато ми остане малко време, се забавлявам да търся произхода на нещата, с които съм израснал. Особено ако са свързани със земеделие, както е 8 март – денят, в който нидерландските търговци правят рекордни продажби на рязан цвят в цяла Източна Европа.
Системата е изключителна: цвете, отгледано в Кения, Етиопия, Еквадор или Колумбия, се реже сутринта, вечерта лети до Амстердам, в 5 сутринта се продава на търг в Алсмер и следобед вече е във витрината на цветарски магазин в София. Земеделието понякога изглежда романтично, но в случая прилича повече на някаква извънземна логистика. (Въпреки авиотранспорта емисиите са по-ниски, отколкото ако тези цветя бяха отгледани в оранжерии в Европа през зимата.)
Цветята са извън схемите за земеделски субсидии на ЕС, затова голяма част идват от страни извън съюза, където през зимата климатът е по-подходящ и производството е по-евтино.
За тези рекордни продажби на цветя за 8 март в Източна Европа холандските капиталисти могат да благодарят на социалистите от началото на миналия век. През 1909 г. в Америка социалистите първи празнуват National Woman’s Day, а на следващата година самата Клара Цеткин инициира първите чествания в Германия, Австрия, Дания и Швейцария. Датата обаче още не е 8 март.
8 март влиза в историята заради Русия. Там на 23 февруари 1917 г. по юлианския календар (което е 8 март по днешния) жените от текстилните фабрики в Петроград, вместо да се редят на опашки за хляб след 11-часовите смени във фабриките, излизат на улицата с викове „Хлеба!“ и лозунги „Долой войну!“. Най-вероятно е било около минус 20 градуса. Русия е трета година в Първата световна война, милиони мъже са на фронта, няма кой да работи в земеделието и реколтите се сриват. Железниците – които се изчакват, защото има по една релса за двете посоки – не успяват да превозват чакащите вагони със зърно, а в Петроград живеят около два милиона души и няма храна за зимата.
Стачката за дни се превръща в масово движение. Войниците се присъединяват към жените, защото и те гладуват, и властта пада. Николай II абдикира във влаков вагон и с това идва краят на тристагодишната династия Романови.
След това идват болшевиките и Ленин обявява 8 март за съветски празник на работничката – с награди за ударничките и събрания във фабриките. По-късно Брежнев го обявява за неработен ден и така се стига до днешния деполитизиран формат – цветя, шоколад и женска красота. (Руснаците въвеждат мита за цветята от Европа и след провала на опитите за локално производство започват да внасят директно от „приятелски“ държави като Еквадор.)
Ето така германските социалистки, гладуващите руски тъкачки и съветската власт създават глобална аграрна система, която събира кенийски и етиопски фермери, холандски логистици и източноевропейски дами.
Честит празник!
