МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Повече от месец по медиите с патриотичен плам се коментира измисленият проблем „робство” или „съжителство”. Кой ли не се пали по въпроса – журналисти, учени и недоучени, учители, историци и литератори, самодейци и професионалисти, книголюбители и родители... Стигна се дори до митинги по места, а подбалканските градове се вдигнаха до София да си бранят „робството”.

От толкова плам и словесни фойерверки не се забеляза друго, много по-сериозно посегателство върху българската история – използването на името Стефан Стамболов за ченгеджийски цели.

Преди години високоинтелектуалният кръг (включващ все професори и доктори от ДС и колежа Симеоново) около Библиотекарския институт приватизира името на големия ни държавник и учреди награда за лидерство „Стефан Стамболов”. Малка подробност: Университетът по библиотекознание и информационни технологии (както за тежест се нарича сега предишния полувисш институт) се ръководи от офицера Димитър Иванов (Митьо Гестапото), бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС и от Стоян Денчев, бивш политик от ДПС и агент на ДС. Още едно уточнение: откакто съществува наградата за лидерство на името на Стамболов, нейни носители са били президентът Първанов, вицепрезидентите Ангел Марин и Маргарита Попова, Бойко Борисов, Ирина Бокова, Йорданка Фандъкова и др.

Тази година с приза „Стефан Стамболов” бяха отличени политикът Ахмед Доган и художникът Светлин Русев. Какво е лидерството на художника, та да заслужи награда, не е ясно, но по-интересни са мотивите за на­граждаване на политика Доган – за принос към държавността. (Когато се обяви за хидроинженер и прибра милион и половина за Цанков камък – това също ли бе принос към държавността?)

Иначе изглежда естествено – Доган си е създал групировката от ДС-професори (а и тя него), затова могат да се награждават един друг колкото си искат. Да си раздават дипломи, плакети и часовници. (На същата церемония Димитър Иванов получил от Стоян Денчев часовник „Ришельо”. А защо не „Дзержински”?)

Не е естествено обаче в ченгеджийските дела да се замесва името на Стефан Стамболов – най-яркия ни политик, който се опита да се противопостави на руските интереси и за това плати с живота си. Днес Стамболов „библиотекарите с пагони” го убиват втори път, като си го раздават на плакет. Точно те, които не крият, а парадират с пропутинската си ориентация.

Къде са сега българите-патриоти от парламентарни и извънпарламентарни партии да защитят името на големия държавник? Къде са историците - професори и академици? Защо не протестират родолюбците от малки и големи градове срещу приватизацията на Стамболовото дело и използването му за политически цели? И пламенният Хекимян си трае даже...

„Мълчи народа!... Намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи..”

Това написа един поет, съавтор на Стамболов в съвместната им стихосбирка, макар и по друг повод.

Като го има в учебника – каква полза?

Екипът на SKIF поздравява редакцията на „Стършел” за 70-годишнината на вестника. Бъдете "стършели"!

  • SOS

    През очилата на Владо Пенев

     Фашизмът стигна до театъра и тръгна да бие актьорите. Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни? 

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 89 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин