МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Повече от месец по медиите с патриотичен плам се коментира измисленият проблем „робство” или „съжителство”. Кой ли не се пали по въпроса – журналисти, учени и недоучени, учители, историци и литератори, самодейци и професионалисти, книголюбители и родители... Стигна се дори до митинги по места, а подбалканските градове се вдигнаха до София да си бранят „робството”.

От толкова плам и словесни фойерверки не се забеляза друго, много по-сериозно посегателство върху българската история – използването на името Стефан Стамболов за ченгеджийски цели.

Преди години високоинтелектуалният кръг (включващ все професори и доктори от ДС и колежа Симеоново) около Библиотекарския институт приватизира името на големия ни държавник и учреди награда за лидерство „Стефан Стамболов”. Малка подробност: Университетът по библиотекознание и информационни технологии (както за тежест се нарича сега предишния полувисш институт) се ръководи от офицера Димитър Иванов (Митьо Гестапото), бивш началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС и от Стоян Денчев, бивш политик от ДПС и агент на ДС. Още едно уточнение: откакто съществува наградата за лидерство на името на Стамболов, нейни носители са били президентът Първанов, вицепрезидентите Ангел Марин и Маргарита Попова, Бойко Борисов, Ирина Бокова, Йорданка Фандъкова и др.

Тази година с приза „Стефан Стамболов” бяха отличени политикът Ахмед Доган и художникът Светлин Русев. Какво е лидерството на художника, та да заслужи награда, не е ясно, но по-интересни са мотивите за на­граждаване на политика Доган – за принос към държавността. (Когато се обяви за хидроинженер и прибра милион и половина за Цанков камък – това също ли бе принос към държавността?)

Иначе изглежда естествено – Доган си е създал групировката от ДС-професори (а и тя него), затова могат да се награждават един друг колкото си искат. Да си раздават дипломи, плакети и часовници. (На същата церемония Димитър Иванов получил от Стоян Денчев часовник „Ришельо”. А защо не „Дзержински”?)

Не е естествено обаче в ченгеджийските дела да се замесва името на Стефан Стамболов – най-яркия ни политик, който се опита да се противопостави на руските интереси и за това плати с живота си. Днес Стамболов „библиотекарите с пагони” го убиват втори път, като си го раздават на плакет. Точно те, които не крият, а парадират с пропутинската си ориентация.

Къде са сега българите-патриоти от парламентарни и извънпарламентарни партии да защитят името на големия държавник? Къде са историците - професори и академици? Защо не протестират родолюбците от малки и големи градове срещу приватизацията на Стамболовото дело и използването му за политически цели? И пламенният Хекимян си трае даже...

„Мълчи народа!... Намръщен само с глава той сочи на сган избрана - рояк скотове, в сюртуци, в реси и слепци с очи..”

Това написа един поет, съавтор на Стамболов в съвместната им стихосбирка, макар и по друг повод.

Като го има в учебника – каква полза?

Екипът на SKIF поздравява редакцията на „Стършел” за 70-годишнината на вестника. Бъдете "стършели"!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята