БГНЕС

Един от шедьоврите на възрожденската архитектура – мостът на Колю Фичето край Бяла, безвъзвратно се руши, съобщи БГНЕС. Паметникът на културата е изоставен на произвола на съдбата, тъй като местната община няма средства за извършване на реставрация.

Мостът е построен над река Янтра по поръчка на валията на Дунавския вилает Мидхат паша през 1867 г. Той е дело на големия възрожденски майстор Колю Фичето. Дължината му е 276 м, ширината - 9,5 м, като сводовете са украсени със символни скулптури на грифон, лъв, нимфа, лебед. До каменния мост през 20 век е била направена и скулптура на майстора, за да напомня за делото му.

Днес обаче красивото съоръжение е пред разруха. По него има пукнатини, олющени облицовъчни камъни, обрасло е с растителност. Перилата също се рушат, тъй като са направени от тежък камък, при който с времето сцеплението намалява. При високите води на Янтра в основите на моста се затлачват дървета и постепенно устоите също се подкопават.

От общинската управа в Бяла са напълно наясно със състоянието на моста на Колю Фичето. За съжаление общината е с малък бюджет и в тежко финансово състояние, което не позволява да се отделят средства за основен ремонт. „Тук говорим за много сериозен и специфичен вид строителна работа, която е скъпа и не е по силите на община Бяла. Преди няколко години са правени единствено козметични ремонти с подмазване на части от моста. Дори разчистването на дърветата в реката е проблем за нас, тъй като трябва да използваме специализирана техника, за която също плащаме. Единственият вариант е да се кандидатства по европроект“, обяснява новият кмет на Бяла Димитър Славов.

Всъщност преди около две години е бил изготвен такъв проект, с който община Бяла и румънската община Градинари да кандидатстват съвместно по трансграничната програма България-Румъния в частта на Приоритетна ос 2 за развитие на природното и културно наследство. По проекта е трябвало не само да се реставрира мостът, но и да се изградят паркинг и културно-информационен център до него. За съжаление в последния момент, поради финансови неуредици между проектанта и общината, проектът не е бил внесен.

Сега вече ще търсим други възможности. Общини от нашия тип може да кандидатстват основно по Програмата за развитие на селските райони, но в новия период не се предвижда да се открият мерки точно за културно наследство. Няма да се откажем, но мисля, че за такъв тип паметници, които са не само от местно, но и от национално значение, трябва да има повече внимание от страна на държавата и на Министерството на културата. Мостът на Колю Фичето е емблемата на Бяла и ние трябва да направим всичко, за да го възстановим и запазим за поколения“, каза още Димитър Славов.

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...