МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”
Скандалът на седмицата бе свързан с карикатури – след като Чавдар Николов нарисува премиера ни да развява свинска опашка, Нова телевизия едностранно прекрати договора си с художника.
Някои сайтове и журналисти реагираха на посегателството срещу свободата на словото. И „Стършел”, като единствен вестник за хумор и сатира, не може да остане настрани – ние също се присъединяваме към протеста срещу цензурата. Чавдар Николов е наш сътрудник и приятел от години. Харесваме карикатурите му и ги печатаме. Но който и друг карикатурист да беше на неговото място, пак щяхме да го защитим, защото въпросът е принципен: не може в една европейска страна политици и медийни собственици да налагат намордник на свободната журналистика! А в България това се прави – затова по свободно слово сме в края на класациите.
Кой се бъзна от карикатурата на Чавдар?
То е ясно – оня, който подскача и от всяка карикатура на Комарницки.
„Той си вади вече 15-16 години хляба с мен!” – възмути се преди години нашият премиер от перото на карикатуриста и тръгна да търси под рисунките газ – вестник „Сега” го карикатурял, защото правителството засягало интересите на собственика – газов посредник.
Реакция абсолютно неподходяща за един политик. Интелигентният политик ще се радва, ако карикатуристи го рисуват. Навремето генерал дьо Гол бе поканил на обяд пет-шест художници от големите френски вестници, за да огледат отблизо големия му нос и да го рисуват по-точно. Но това е генерал дьо Гол, а не генерал Борисов. Между двамата генерали има малка разлика – едно „дьо”, което прави единия световен политик, а другия – от банкянски мащаб.
Бойко Борисов има чувство за хумор и остър език – с една подигравка може да навре в ъгъла политическия си противник. Но няма чувство за самоирония – това е една степен по-нагоре в стълбицата за интелигентност.
Известно е, че дебеловратите и дебелокожите не могат да се гледат самоиронично. Те винаги се имат за прави – и когато съгрешат дори. Винаги другите са им виновни. Ако някой реши да се пошегува с тях, виждат в това световен заговор и „опит за дестабилизация”.
И нашият премиер видя в карикатурата на Чавдар опит за дестабилизация на правителството. Ега ти стабилното правителство, щом една карикатура ще го дестабилизира!
А още по-нелепа бе реакцията на шефовете от Нова – те се оплетоха в извинения и обяснения като патета в силиконови кълчища. Собственикът Щосел пое вината – не чул, не разбрал, не бил оттук, затова действал прибързано. За да бъде циркът пълен, директорката Зурлева заедно с вината пое и „Златен скункс” – приз на друго предаване на същата телевизия – даже изигра етюд на изненада.
Така свинщината се затвори – от главата (зурлата) до опашката.
И стана ясно защо една национална и независима телевизия се подложи на такива унижения – защото зависи от евросредствата, разпределяни от правителството към угодните медии.
Ето затова страната ни е на опашката по свобода на словото!
Ние, няколко стършели, отидохме в градинката пред „Кристал”, за да подкрепим с присъствието си колегата Чавдар Николов, както и свободното слово.
И какво видяхме там: журналистите, отразяващи събитието, бяха много повече от подкрепящите.
По-досадното бе друго – да се покажат като борци за свободна журналистика, в градинката се появиха Велислава Дърева – наблюдателка на „Дума”, Капка Сидерова и детето й Митко Стоянов, бивш атакист и бивш евродепутат. Този път националистът Митко се бе маскирал на демократ – дори носеше плакат „Аз съм карикатурист”, написан на френски.
Самият Чавдар се почувства неудобно от такава подкрепа. И не го спести на Дърева:
- Велислава – каза й Чавдар, – когато аз протестирах по жълтите павета, ти ме наричаше „соросоид”. А сега си дошла да ми стискаш ръката...
И други лица бяха в градинката „Кристал”, само за да влязат в новините – бившият военен министър от тройната коалиция Николай Цонев (сега начело на партия), Георги Кадиев – бивш мултигрупец и бесепар, днес алтернативен социалист (и той с партия).
Само Петър Волгин закъсняваше. А - и Йоло Денев, разбира се.
Тръгнахме си преди и те да са дошли.
И понеже от „интервюиращи” не се добрахме до Чавдар Николов, му казваме от страниците на „Стършел” – нашата врата е отворена за твоите карикатури!
Други такива „отворени врати” за свободното слово почти не останаха.
