МИХАИЛ ВЕШИМ, главен редактор на в. „Стършел”

Скандалът на седмицата бе свързан с карикатури – след като Чавдар Николов нарисува премиера ни да развява свинска опашка, Нова телевизия едностранно прекрати договора си с художника.

Някои сайтове и журналисти реагираха на посегателството срещу свободата на словото. И „Стършел”, като единствен вестник за хумор и сатира, не може да остане настрани – ние също се присъединяваме към протеста срещу цензурата. Чавдар Николов е наш сътрудник и приятел от години. Харесваме карикатурите му и ги печатаме. Но който и друг карикатурист да беше на неговото място, пак щяхме да го защитим, защото въпросът е принципен: не може в една европейска страна политици и медийни собственици да налагат намордник на свободната журналистика! А в България това се прави – затова по свободно слово сме в края на класациите.

Кой се бъзна от карикатурата на Чавдар?

То е ясно – оня, който подскача и от всяка карикатура на Комарницки.

„Той си вади вече 15-16 години хляба с мен!” – възмути се преди години нашият премиер от перото на карикатуриста и тръгна да търси под рисунките газ – вестник „Сега” го карикатурял, защото правителството засягало интересите на собственика – газов посредник.

Реакция абсолютно неподходяща за един политик. Интелигентният политик ще се радва, ако карикатуристи го рисуват. Навремето генерал дьо Гол бе поканил на обяд пет-шест художници от големите френски вестници, за да огледат отблизо големия му нос и да го рисуват по-точно. Но това е генерал дьо Гол, а не генерал Борисов. Между двамата генерали има малка разлика – едно „дьо”, което прави единия световен политик, а другия – от банкянски мащаб.

Бойко Борисов има чувство за хумор и остър език – с една подигравка може да навре в ъгъла политическия си противник. Но няма чувство за самоирония – това е една степен по-нагоре в стълбицата за интелигентност.

Известно е, че дебеловратите и дебелокожите не могат да се гледат самоиронично. Те винаги се имат за прави – и когато съгрешат дори. Винаги другите са им виновни. Ако някой реши да се пошегува с тях, виждат в това световен заговор и „опит за дестабилизация”.

И нашият премиер видя в карикатурата на Чавдар опит за дестабилизация на правителството. Ега ти стабилното правителство, щом една карикатура ще го дестабилизира!

А още по-нелепа бе реакцията на шефовете от Нова – те се оплетоха в извинения и обяснения като патета в силиконови кълчища. Собственикът Щосел пое вината – не чул, не разбрал, не бил оттук, затова действал прибързано. За да бъде циркът пълен, директорката Зурлева заедно с вината пое и „Златен скункс” – приз на друго предаване на същата телевизия – даже изигра етюд на изненада.

Така свинщината се затвори – от главата (зурлата) до опашката.

И стана ясно защо една национална и независима телевизия се подложи на такива унижения – защото зависи от евросредствата, разпределяни от правителството към угодните медии.

Ето затова страната ни е на опашката по свобода на словото!

Ние, няколко стършели, отидохме в градинката пред „Кристал”, за да подкрепим с присъствието си колегата Чавдар Николов, както и свободното слово.

И какво видяхме там: журналистите, отразяващи събитието, бяха много повече от подкрепящите.

По-досадното бе друго – да се покажат като борци за свободна журналистика, в градинката се появиха Велислава Дърева – наблюдателка на „Дума”, Капка Сидерова и детето й Митко Стоянов, бивш атакист и бивш евродепутат. Този път националистът Митко се бе маскирал на демократ – дори носеше плакат „Аз съм карикатурист”, написан на френски.

Самият Чавдар се почувства неудобно от такава подкрепа. И не го спести на Дърева:

- Велислава – каза й Чавдар, – когато аз протестирах по жълтите павета, ти ме наричаше „соросоид”. А сега си дошла да ми стискаш ръката...

И други лица бяха в градинката „Кристал”, само за да влязат в новините – бившият военен министър от тройната коалиция Николай Цонев (сега начело на партия), Георги Кадиев – бивш мултигрупец и бесепар, днес алтернативен социалист (и той с партия).

Само Петър Волгин закъсняваше. А - и Йоло Денев, разбира се.

Тръгнахме си преди и те да са дошли.

И понеже от „интервюиращи” не се добрахме до Чавдар Николов, му казваме от страниците на „Стършел” – нашата врата е отворена за твоите карикатури!

Други такива „отворени врати” за свободното слово почти не останаха.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАМЕТ

    Маргарита Праматарова - Радулова – несравнимата Турандот

     

    90 години от рождението й

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Снобите нямат врагове и затова злословят по адрес на всички с надеждата да си спечелят някой.“

Фредерик Бегбеде, френски писател, роден на 21 септември преди 58 години

Анкета

Остава ли ви време да четете книги?

Да, както винаги - 80%
Все по-малко - 20%
Не чета изобщо - 0%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Камъчета под езика" - рядка и дълбока книга

 

Написаното от Марин Георгиев е амалгама от автобиография, история, литература и конюнктура, строги и точни наблюдения на писатели и поети, на характерите и поведението им, както и превъплъщенията им и преди, и сега

Прометей, герой и жертва

 

Без съмнение „Опенхаймер“ ще бъде един от най-добрите филми в историята на киното. Невероятна операторска работа, изключителна актьорска игра и впечатляващи саундтраци.

Не губете време...

Нагоре по стълбата, която води надолу

 

 „Астероид Сити“ на Уес Андерсън  - ЗАЩО?