До:

Бойко Борисов, министър-председател 

Вежди Рашидов, министър на културата

 

Във връзка с писмото на министър Вежди Рашидов до БНТ от 4 юли 2016 г., касаещо лоялността на обществените медии, Асоциация "Българска книга" би желала да изрази своето становище:

1. Като независима и единствена организация на българските книгоиздатели, книготърговци и литературни агенти, чиито членове дават на България близо 95% от нейната книжна продукция, ние заявяваме твърдата си и непоколебима подкрепа в полза на свободата на словото в обществените медии. Обсъждането, дебатът, несъгласието и критиката към закони, респективно проектозакони, както и към действия и решения на политиците и правителството, са част от естествения процес на консултация с обществото и следва да се приемат като такъв и с подобаващ респект от целия политически елит. Като представител на правителството, заклело се да служи на българския народ, всеки един министър, включително министър Рашидов, е длъжен да се вслушва във всяка изява на критическо мислене и считаме за недопустими намеците за финансова зависимост на обществените медии от същото това правителство, както и саморазправата с изразителите на обществените нагласи, журналистите.

2. Категорично не приемаме говоренето "ангро" от страна на овластени политици, което води обществото до заблуждения. В отговора на министър Рашидов четем следното:

"А колкото до това, че се налага едно мнение, че държавата е абдикирала от сферата на българската култура, то аз ще напомня на водещия, че по време на моето управление парите за театрите са станали от 48 на 70 милиона лева, че средствата за българското кино по време на тежка криза са вече близо 15 милиона лева, че сесиите за книги, за музика, за независим театър са повече от преди, че само през 2016 г. парите за музеи, галерии и библиотеки са увеличени с 10 млн. лева."

Като представители на издателския бранш, не считаме, че сме компетентни и че е в нашите правомощия да вземаме отношение по въпроси на финансирането на останалите сфери на културата. Но относно книжовността и библиотеките, най-масовата културна институция и гръбнакът на културата във всяка една страна, институция, призвана от ЮНЕСКО да бъде центъра за равен и свободен достъп до знание и информация по места за всички граждани на държавата - от деца до пенсионери - истината е съвсем друга. Няма да обсъждаме средствата за комплектуване на библиотеките, по-точно липсата на такива, през изминалите години и ще се спрем само на настоящата 2016 г., която обсъжда министър Рашидов.

Ще си позволим да опишем случая по-подробно, защото той поставя доста генерални въпроси за прозрачността на извършените действия.

През 2015 г. - с шест години закъснение - бе приет Стандартът за библиотечно-информационно обслужване към Закона за обществените библиотеки. По силата на този стандарт в българските библиотеки трябва да влизат книги на стойност 8 222 000 лв. (по ок. 1,13 лв. на човек от населението) и периодични издания на стойност 2 756 000 лв. (Искаме да отбележим в скоби, че за първата година приетият брой книги на глава от населението, формиращ тези стойности, е 2,25 пъти по-нисък от минималния, даден от ЮНЕСКО). Министерството на културата реши (по неясни и досега критерии) да поиска от бюджета сумата 3 милиона. Но дори тези три милиона "изчезнаха" от бюджета между първо и второ четене на Закона в Народното събрание. Досега ресорното на министър Рашидов министерство не е дало официален отговор къде са били пренасочени тези пари.

И така, пари за книги и периодични издания за библиотеките за 2016 г. няма - нито в бюджета на Министерството на културата, нито в централния бюджет. Не знаем какво е имал предвид министър Рашидов, споменавайки "пари за библиотеките" - дали е визирал мизерното увеличение на заплатите на библиотекарите, извоювано в съвместна битка с други служители на Министерството, или е дал израз на своето желание да поправи "грешката". Ако е второто, ще го призовем да го направи по-скоро с оглед на технологичното време, необходимо на библиотеките да изготвят своите проекти. А отговор на въпроса къде са били пренасочени парите за библиотеките Министерството на културата и неговият титуляр дължат на цялото ни общество, защото ощетените са всички негови членове.

 

С уважение:

Веселин Тодоров, председател на УС на Асоциация "Българска книга"

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„Не можем да обвиняваме човек за това, че защитава своето достойнство. Това е негово задължение.“

Джоузеф Конрад, британски писател от полски произход, роден на 3 декември преди 167 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин