Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей (НИМ), и скулпторът проф. Велислав Минеков бяха гости на Нова телевизия. Те обсъждаха министъра на културата Вежди Рашидов. Ето част от разговора:

Минеков: Извинявайте, но този каруцарски език, това ли представлява министърът на културата? Това ли е този срам, заради който аз да се срамувам?

Димитров: Министърът на културата е това, което е построил, което е реставрирал, което е направил...

Минеков:Той нищо не е построил, той нищо не е реставрирал...

Димитров: .., което е направил като реформи. Напротив, всичко стана по негово време...

Минеков: Единственото нещо, което ми хареса при Божидар, е когато беше измил с фекални води главата на министър-председателя. Това наистина беше достойно явление.

Димитров: Виж к'во, не очаквах, честно казано, да си на такова ниско равнище. Не очаквах.

Минеков: Нека да си кажа всичко докрай...

Димитров: И понеже става дума за език, казано честно, сега ще използвам и аз лош език: Не знаех, че си такъв задник!

Минеков: Ами това е чудесно, да... 

Димитров: Задник си. 

Минеков: ...трябва да се защитава службата, разбирам. Защитавай я, колкото можеш, защитавай я здраво. Трябва да се защитава.

Димитров: Много съм близо да ти лисна тази чаша вода...

Минеков: Ами, чудесно, да. Ще отговорим по достоен начин.

Димитров: Само че тя не е фекална...

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков