МИХАИЛ ВЕШИМ, в. „Стършел“

В неделя вечер в централните новини на БНТ чухме за търговските намерения на Москва. Огласи ни ги Пьотр Толстой, журналист и телевизионен водещ, кандидат за депутат от Путинската партия. Пред микрофона на московската кореспондентка на националната ни телевизия Толстой заяви в прав текст:

- България ще я купим цялата! Засега сме купили половината крайбрежие... 

Ех, Пьотр, гасударю наш, твоите крепостни българи ниско ти се кланят! Как ще благоволиш да ни купиш? Поотделно – човек по човек, или общо – на семейства, заедно с жените и децата? И къде ще благоволиш да ни разселиш – в Сибир или в степите на Казахстан? 

Московският ни помешчик обаче малко греши – руските „деньги” са купили не само крайбрежието. Освен с имоти „братушките” се сдобиха и с български партии – най-малко четири в този парламент... Имат и медии – вестници, списания, сайтове... И журналисти са си напазарували, разбира се. 

„Стършел” няколко пъти пита чия собственост е и с какви пари излиза списание „А-спекто”? Издателите му се крият зад пощенска кутия, даже не посочват адрес или телефон за връзка. Анонимни са, въпреки че по закон във всеки първи брой от годината трябва да напишат пълни данни за собствеността на изданието. Разбираме, че руските спонсори са свикнали да са в сянка, но поне да намерят някоя нашенска „чебурашка” за подставено лице на изданието. 

Не само крайбрежието е купено, хиляди „деньги” отиват и всяка година за събора на русофилите край язовир Копринка. И всяка година се по­втаря едно и също – песньовки за груши и катюши, за смуглянки-молдованки и десантни батальони... Задължителните руски знамена и фланелки със Сталин, с калашници, със сърпове и чукове... 

Вече четвърт век Великия съюз го няма, но още не си е вдигнал сърповете и чуковете от главите на доста от нашите сънародници. Да им се чудиш, щом днешна Русия толкова им харесва, защо не идат да живеят там – под Путинското крило? И да си го преизбират от мандат на мандат. 

Тази година край „Копринка” имаше явна провокация - един нашенец, участник в събора на русофилите, тъпка с крака знамето на Европейския съюз. Видната социалистка Корнелия Нинова, заедно с генерала-кандидат-президент, бяха там на предизборна агитация, но се направиха, че не виждат. Иначе устатата лидерка на БСП този път онемя... И генералът-летец Радев си затрая – все едно хвърчеше в небето и не видя какво знаме тъпчат по земята пред очите му. 

Като говореше за особеностите на руската търговия, кандидат-депутатът Пьотр Толстой от Москва пропусна да спомене, че освен половината крайбрежие са си купили и генерал –кандидат за български президент. 

Но това повечето българи си го знаят.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...