Проф. Анастас Герджиков, ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" очерта мрачна картина на висшето образование. От интервюто му за bitelevision.com се разбра, че се приемат студенти с посредствени знания, а много от тях и завършва с такива.
Въпреки че се пишат двойки, според професора става все по-нереалистично затягането на контрола на изхода. В същото време той твърди, че е мит, че университетите имат полза да продават дипломи заради броя на завършващите студенти. Очевидно заради малкото кандидати изискванията на самия университет са снижени - миналото лято той не можа дори на четвърто класиране да намери кандидати за традиционно силни специалности като право, различни филологии, физика, химия, педагогика и др. И тъй като отдавна мина времето, когато за едно студентско място се конкурираха между 10 и 30 души, сега се приемат всички - дори с тройки.
„Има огромен проблем с входното ниво на студентите и той е от 20 години. Качеството пада още на входа и това се отразява на цялостното качество. Това може да бъде променено само на държавно ниво“, категоричен е проф. Герджиков. „При такава система, в която парите следват студента, всички университети имаха желание да приемат всякакви студенти.“
Той обаче защити финансовия модел в момента - размерът на държавната субсидия за висшите училища да се определя не само въз основа на броя на студентите, а и според качеството на обучението, и количеството и качеството на научните изследвания.
„С промяната на финансовия модел стимулираме университетите да стават по-добри. Досега ги стимулирахме да не бъдат добри, колкото и абсурдно да звучи. От две години се забелязва добра тенденция и това се вижда, макар че ще ни трябва време да наваксаме. Вярно е, че дори и в първи курс, когато парите следват студента, си готов да приемеш всеки“, посочи Герджиков.
Има голям проблем с природните науки и физиката, тъй като няма желаещи студенти и според ректора е "време държавата да се замисли сериозно“. Той обясни, че приоритетните специалности не получават повече пари, това важи само за защитените. Това са арабистика, арменистика и кавказология, индология, иранистика, китаистика, кореистика, новогръцка, португалска, румънска и унгарска филология, японистика и хебраистика. За тях университетите получават допълнително финансиране.
Според Герджиков приходите от консултантската и научноизследователска дейност и следдипломно обучение в България са много слаби за разлика от добрите университети по цял свят.
