МЕДИАПУЛ

През следващите дни има опасност да бъде разрушен един от тютюневите складове в Пловдив с разрешението на Националния институт за недвижимо културно наследство и Министерството на културата по време на Вежди Решидов. Това се случва въпреки декларациите на Рашидов от август миналата година, че той "категорично ще настоява паметниците да не се рушат и да не променят вида си". Новината съобщиха лидерът на "Да, България" Христо Иванов и архитект Петкана Бакалова на пресконференция в сряда.

"Как Борисов и Рашидов имат лице да се кандидатират за народни представители от Пловдив?", попита Иванов, след като коалицията му изложи факти, според които дружеството “Галакси Инвестмънт Груп” ООД, собственик на тютюневия склад на ул. "Г.М. Димитров" 29 в Пловдив (зад склада на Кудоглу), е получило разрешение от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) да събори сградата.

Миналата година кметът Иван Тотев и бившият министър на културата Вежди Рашидов, сега кандидат за народен представител от ГЕРБ в Пловдив, публично обещаха, че разрушените вследствие на пожар от лятото на 2016 г. складове ще бъдат напълно възстановени в оригиналния им вид, а държавата официално потвърди, че всички те са част от групов паметник на културата.

Тютюневите складове са в книгата на Пловдив, с която градът спечели надпреварата за Европейска столица на културата през 2019 г. "Тези складове бяха аргумент, с който Пловдив кандидатства и спечели европейска столица на културата за 2019 година. Унищожаването им минира провеждането на това важно мероприятие", каза Иванов.

Зам. председателят на Камарата на архитектите в България Петкана Бакалова, която е и кандидат за депутат от листата на Коалиция "Движение Да, България" в Пловдив, е запознала във вторник служебния министър на културата Рашко Младенов и президента Румен Радев с опасността складът да бъде разрушен с разрешения, издавани по времето на Рашидов.

Фактите

Още преди съмнителния пожар миналия август, засегнал четири от складовете, стана ясно, че общината в Пловдив е имала свое виждане как да изглежда районът.

През април 2016 г. община Пловдив внася за съгласуване в Министерството на културата градоустройствен план, в който се предвижда събаряне на 4 тютюневи склада. Един от тях е складът на ул. "Г.М.Димитров 29" – на мястото му трябва да се появи нова 8-етажна сграда.

Министерството на културата не отхвърля този подробен устройствен план. Но той все още не е одобрен окончателно от общината.

След пожара миналото лято, предизвикал скандал и граждански протести, тогавашният министър на културата Вежди Рашидов съобщава, че няма да позволи "паметници на културата да се рушат и да променят вида си". Три месеца по-късно обаче - на 9 декември 2016 г., Министерството на културата издава становище, с което допуска пълния демонтаж на останките.

Месец по-късно, в края на януари фирмата "Галакси Инвестмънт Груп", която е собственик на застрашения от събаряне склад, подава заявление до община Пловдив за събаряне на сградата. Няколко дни по-късно (на 31 януари) след изрично запитване от община Пловдив е внесено и становище от Министерството на културата, че не е против събарянето на склада.

На 2 февруари тази година община Пловдив от своя страна изпраща изрично искане до Министерството на културата да отговори еднозначно наистина ли разрешава разрушаването на склада. Зам.-кметът на общината Димитър Кацарски пише до ведомството: “Моля да бъдем еднозначно уведомени за следното - разрешава ли се цялостно премахване на горецитирания тютюнев склад, преди съгласуване от Министерството на културата на проекти в последващи фази, в които реконструираните фасади следва да бъдат неотменим компонент от архитектурното решение".

На 17 февруари в общината пристига становище на НИНКН, с което той потвърждава решението от 9 декември 2016 г., че позволява демонтажа на склада, включително унищожаването на основите му.

След като оповестиха фактите, за които разполагат с документи, представителите на "Да, България" обясниха, че от цялата фактология се вижда как Министерството на културата, и общината търсят начин да се отърват "в интерес на инвеститорите от тази "досадна“ старина". "Търсят начин да я заменят с фалшификати, с итонг и стъклопакет да подменят живата памет на града. Така че тук става дума не само за индивидуална чиновническа отговорност. Става дума за политическа отговорност и тя се носи от ГЕРБ“, заяви Христо Иванов.

От Министерството на културата потвърдиха пред Mediapool, че във вторник са разговаряли с арх. Петкана Бакалова. "Към момента е изисквана цялата документация по казуса", заявиха от пресцентъра на ведомството.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция