"В България ние имаме своето министерство на Народното просвещение и пропаганда по Гьобелсов модел, който завоалира и скрива недостатъците на управлението и го прави с парите от джоба на българския данъкоплатец. Това са медиите на Делян Пеевски. Еквивалент на Йозеф Гьобелс за мен е Делян Пеевски”, заяви председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов през БТВ.

"Когато се разобличават недостатъците на властта, цялата машина с лъжи, клевети и пропаганда се стоварва върху този, който го прави. Това се прави, за да мога аз да замълча", допълни той.

По думите на Панов той никога не се е страхувал за живота си, но не знае докъде могат да стигнат в демонизирането на неговия образ. "Страх ме е от бездушието на обществото, което очевидно е свикнало да вижда този странен пърформанс с одраните главички и да не реагира", каза шефът на ВКС. "Очевидно това целеше темата да се измести в друга посока. Не съм се почувствал уплашен, но това, което се случи, беше много грозно, подход тип мафия. Това показва, че не в държавата има мафия, а мафията си има държава”, каза още Панов.

По повод скандала „ЦУМ-гейт” Панов каза, че не е имало никаква институционална реакция. "Ние се задоволихме само със самооценката на главния прокурор какво е направил. Той не каза абсолютно нищо, освен че срещата не е била по време на избори. Имаше ли журналисти, които поне тази изпусната реплика да проверят – не, нямаше. Ето защо когато някой говори и разобличава, той е обект и мишена именно на тези медии – медиите на Пеевски”, допълни още Панов

ЛОЗАН ПАНОВ е роден на 28 март 1971 г. Завършва „Право” в Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” през 1995 г. Специализира европейско административно право и управление на съдебната система в Австрия и Германия. През 1995 и 1996 г. е стажант-съдия в Софийския окръжен съд. В периода 1996-1998 г. е главен юрисконсулт в „Застрахователен надзор” на Министерството на финансите. От 1998 до 1999 г. е младши съдия в Софийския градски съд, а от 1999 г. до 2003 г. е съдия в Наказателната колегия на Софийския районен съд. В периода 2003-2004 г. е съдебен практикант в Областния съд по наказателни дела във Виена, в Районния съд на Виена-център и в Областния съд по граждански дела – Виена. От 2004 до 2006 г. е съдия в Софийския градски съд, а в периода 2007-2012 г. е председател на Административния съд – София-град. От 2012 до 2015 г. е съдия във Върховния административен съд. От 10.02.2015 г. е председател на Върховния касационен съд, избран на 29.01.2015 г. от Висшия съдебен съвет и назначен с Указ No 10/2015 г. на президента на Република България (обн. ДВ, бр. 10/6 февруари 2015 г.).

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Хората се делят на капиталисти и социалисти. И двете страни се нуждаят от пари. Разделя ги начинът, по който изкарват парите си. Ако капиталистът се нуждае от пари – работи усилено. Ако социалистът се нуждае от пари – напуска работа и дори подбужда другите да го направят.“

Виктор Суворов, съветски разузнавач и писател, роден на 20 април преди 78 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.