Статутът на 42 стари сгради във Варна ще бъде преразгледан от комисия от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Проучванията на обектите ще бъде направено в периода 12 – 16 юни, съобщиха от общинската дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране". След това трябва да бъдат изготвени предварителни оценки на сградите, въз основа на които се издава заповедите на министъра на културата за определянето на статута им, категорични са от дирекцията, цитирани от dnevnik.bg.

През 2015 г. община Варна актуализира и разшири списъка със сгради, предложени за паметници на културата. По данни на дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" списъкът от 1987 г. включва около 570 недвижими културни ценности

Към тях са добавени още 157 обекта, които чакат одобрение от НИНКН. На 70 от тези сгради е извършен оглед, но няма окончателно становище.

В края на април кметът на Варна Иван Портних изпрати отворено писмо до министъра на културата, в което призова експертите от НИНКН за активна работа с оглед защита на архитектурното богатство на Варна. Внесено е и предложение до общинския съвет за създаване на звено в администрацията, което ще бъде част от националната система за опазване на културното наследство.

Още в средата на февруари Портних забрани издаването на строителни разрешения за имоти, в които се намират сгради, предложени за деклариране като недвижима културна ценност, но процедурата за тях все още не е приключила. Към заповедта бе приложен и списък със защитените градски части, в които се намират имотите в режим на културно-историческа защита според Общия устройствен план на Варна.

Повод за заповедта на варненския кмет стана събарянето на т.нар. Розова къща на улица "Цар Петър" №4. Още в края на юли м.г. живеещи в съседни имоти съобщиха, че всички корнизи и орнаменти по фасадата на къщата са заличени, а многоцветната й декорация, която ги е подчертавала, е заменена с бяла боя. Така, напълно обезличена, къщата бе "подготвена" за оглед от комисията, която трябваше да прецени, че не е ценна и може да бъде разрушена.

"Не може общината да е положила всички усилия в продължение на цели две години, да е направила паспортизация по всички изисквания и в момента да няма щатен конструктор към Националния институт за паметници на културата, което да спира създаването на комисии и въвеждането на забрана за събаряне", каза по повод на събарянето на къщата Портних. Според него във Варна има и други къщи, застрашени от събаряне по същата "технология".

По данни на община Варна паметниците на културата в града са 450, а други 250 чакат да бъдат включени в него по предложение на администрацията от есента на 2015 г. Заради бездействието и мудните процедури на Министерството на културата обаче и до този момент това не се е случило и всяка от тях може да бъде разрушена от собствениците си.

Масова практика във Варна е стари сгради с безспорна естетическа стойност да се "самосрутват", като преди това са старателно подготвяни за това. Състоянието на няколко къщи в централната част на града, строени в началото на миналия век, издава точно такива намерения.

Според строителни експерти причината за ускорената подготовка за разрушаване  е именно опасението, че това ще стане невъзможно след реализацията на общинската програма за разширяване на регистъра с паметници на културата. Намерението на администрацията, обявено преди повече от година, беше всеки нов собственик, придобил имот в историческата част на града, да получава и инструкции какво може, какво няма право да прави с него и как трябва да го съхранява. По този начин Варна трябваше да стане вторият град в страната след Несебър, който има на територията си архитектурен резерват.

 

 

 

  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЛЕЗНО

    Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата

     Принципи, с които всеки може да допринесе за повече природа в населените места...

     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.