Близо 1000 учители и родители са се подписали под петиция с искане преподавателите да бъдат учители, а не чиновници. Нейни автори са Марта Радева и учители от I ОУ "Христо Смирненски", гр. Провадия.
Учителите настояват да се намали бюрокрацията, като бъде отменена новоприетата Наредба за приобщаващо образование. Нормативинят акт изисква от класните ръководители да попълнят 10 документа за ученик, който е получил двойка за срока.
„Например аз съм написала досега 77 документа при положение, че имам 11 деца с двойки за първия учебен срок. Един класен ръководител трябва да се занимава само с това да пише документация, което му сковава не просто ръцете, ума, сковава му крилете”, заяви Марта Радева ,цитирана от uchiteli.bg.
Наредбата ще принуди преподавателите да спрат да пишат слаби оценки, което е безпринципно, обясняват учителите. Освен това при двойка за срока децата трябва да вземат определен брой допълнителни часове извън часовете за консултации, което е физически невъзможно. Освен план за действие за двойкаджиите, класните ръководители трябва да пишат протоколи, декларации, писма, становища и доклади, и за децата с изявени способности. „Ние сме до такава степен изчерпани, че децата, които заслужават внимание да се работи за надграждане при тях, за тях изобщо няма време”, обясни Гинка Недева, учител по английски език.
Какво гласи петицията:
Ние, български учители, родители и граждани, водени от желанието за модерно и съзвучно с времето ни образование, настояваме в центъра на образователната система да бъде поставен ученикът, а не чиновникът. За тази цел отправяме следните искания:
1. Разтоварване на българския учител от огромния брой бюрократични задължения. В последните години количеството документи, които всеки един учител или директор трябва да попълва всеки ден, седмица, месец и учебен срок, нарасна неимоверно и заема значителна част от работния ден на педагогическия персонал. Повечето бюрократични задължение не само че са абсолютно безсмислени, но и отклоняват учителя от основаната му мисия – да бъде близо до учениците.
2. Въвеждане на електронна документация, която да бъде единствено легитимна. В момента, ако някой документ има електронна форма, той задължително трябва да се попълва и на хартия. В 21 век се налага учители да прекарват десетки работни часове, пишейки на ръка в бележници и дневници.
3. Отмяна на Наредбата за приобщаващо образование на МОН, обнародвана в Държавен вестник, бр. 89 от 11. 11. 2016 г., и приета с ПМС № 286 от 04.11.2016 г. Тази наредба постига точно обратните резултати – тя изисква попълване на ненужни документи и въвежда абсурдни задължения, спъващи същинската работа на учителите. На практика документът отнема времето и енергията, които учителите биха вложили за работа с учениците, обект на тази наредба.
4. Гарантиране на приобщаващото образование с адекватни средства и отпускане на необходимия човешки и финансов ресурс. Приобщаването е път към освобождаването на потенциала у всяко дете. Невъзможно е обаче несвободният, лишен от време и енергия за творчество учител да възпита свободни хора.
5. Адекватни мерки срещу постоянната умора и изтощение сред учителите. Тези явления са типични за всяко българско училище и са пряко свързани с увеличаващото се насилие. Раздвояването на класните ръководители между необходимостта да общуват с учениците си и задължението да „фабрикуват” десетки документи всяка седмица не позволява на учителите да се посветят изцяло на мисията си. Без ведро настроение и чувство за хумор възрастният човек не може да помогне на децата да се справят с агресията.
6. Спиране на постоянното психологическо насилие над директори и учители, които държавната образователна администрация упражнява чрез писма, заповеди, наредби и постановления. Лошото планиране от страна на администрацията рефлектира в постоянно изискване на спешни документи „за вчера“ от педагогическия персонал.
7. Една насъщна необходимост – учителската квалификация – в момента също се осъществява главно чрез море от планове, протоколи, таблици за квалификационни кредити. А фактически нищо наистина ценно за развитието и усъвършенстването на учителите не се прави, защото липсват достатъчно пари за това. И перспективата, която се задава в това отношение – със задължителното самооценяване и т. нар. портфолиа, изглежда още по-ужасяваща.
8. Да се промени изцяло концепцията за ролята и функциите на МОН и РУО. Хората, които не се грижат непосредствено за децата, а работят в администрацията на образованието, да имат задачата да се грижат за учителите, а не да им пречат да си свършат работата. Да отговарят на писмата ни, да обмислят заедно с нас проблемите в училище. А не да ни заливат с наредби, постановления и допълнителни разпоредби. Да се научат да очакват писмата ни и на тях да отговарят. Да идват на училище не за да „инспектират”, а за да проучват условията и да търсят – заедно с нас – изход. Защото промяната на думата „инспектор” с „експерт” е само един етикет, ако „експертът” си остане глух и сляп за истинското състояние на нещата. Не може обществото да очаква ефективно и мъдро справяне с проблемите в училище, ако там работят уморени, потиснати и несвободни хора, лишени от време и енергия за творчество.
Подпишете я ТУК.
