Излизането на Великобритания от Европейския съюз вероятно ще стане повод Гърция да си поиска изложените в Британския музей скулптури от Партенона и други антични ценности, съобщи ekathimerini.com. 

Според Алексис Матеакис - председател на International Parthenon Sculptures Action Committee, времето съкровищата на Партенона да се завърнат в Атина е дошло. Преди 200 години те са изнесени от британския дипломат в Османската империя лорд Елгин и са изложени в музея в Лондон. Британците от години твърдят, че скулптурите са купени съвсем легално от Османската империя, която по това време владее територията на Елада. 

Според Матеакис гръцкият парламент и правителството ще поставят въпроса по дипломатически път. Евродепутатите на Гърция също оказват натиск по въпроса.

По същия начин години наред Египет искаше музеите в Лондон и Берлин да му върнат древните съкровища от времето на фараоните, изложени там. Те също са изнесени по времето на Османската империя и при набезите на Хитлер.  

 

 

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...