Искра Ценкова, "Сега" 

След като две римски гробници, открити на ул. "Позитано", стъпиха на територията на Националния исторически музей, шефът му Божидар Димитров поиска в сбирката и средновековна църква. Старинната светиня със стенописи от XIII век от драгоманското село Беренде може "да влезе" в музея, ако предложението на директора му се приеме. Цялата операция по демонтажа и преместването на църквата по негови изчисления щяла да струва около 40-50 хил. лева. 

Вчера шефът на НИМ, за чието място тече конкурс, заяви първо пред БНТ и агенция "Фокус", че това е най-елегантният начин за спасение на обречения на разруха паметник на културата с уникален стенописен ансамбъл от XIII или XIV век. Църквата "Св. Петър и Павел" е малък параклис на 1 км западно от с. Беренде и е пред разпад, години наред иманярите също я разкопават вандалски, повреждат стенописите й. Според Божидар Димитров на стените на уникалния параклис е изписан образът на цар Иван Асен II, което прави светинята още по-значима не само в национален аспект, но и в световен. Въпреки това за възстановяването й никой нищо не прави. Още повече че местността Селище, в която се намира, е на върло място, по думите на Димитров.

Преместването на паметник на културата е честа практика, позволена от закона, подчерта директорът на НИМ. За целта държавата трябва първо да я прехвърли формално на НИМ, след това Националният институт за недвижимо културно наследство трябва да даде благословията си, а Министерството на културата да разреши интервенцията. В световен мащаб така например са сменили местоположението си двата храма Абу Симбел в Египет. През 60-те години на миналия век, покрай строителството на Асуанския язовир, по проект на ЮНЕСКО те са разглобени и са вдигнати на десетки метри височина над първоначалното им място. В Италия пък по тоя начин пък се спасяват замъци и крепости, у нас също имаме опит в тази насока. Така са спасени двете римски гробници, намерени от италиански инвеститор при разкопките на улица "Позитано". За да не загуби ценна площ, той предпочита да плати за преместването им на територията на НИМ.

 

КОНФЛИКТ

Ако църквата от село Беренде бъде демонтирана, стенописите й ще бъдат напълно запазени, гарантира шефът на НИМ. И за по-голяма убедителност наруга журналист от "Дневник", осмелил се да попита дали това преместване няма да досъсипе стенописите:

"Айде, опитвам се, ваш'та мама соросоидска, да ви хвана логиката как ще доведе до унищожение на паметници".

Според обясненията му това щяло да стане като в основата на постройката се подбие бетонна плоча, а в демонтажа й се включат железни релси и кран. Този път "нещата няма да попаднат в ръцете на полуграмотни същества" и всичко ще бъде направено по буквата на закона заяви вчера Божидар Димитров пред "Дневник".

Според сайта http://svetimesta.com/ средновековната църква е най-голяма забележителност за селото и за околността, а местното население разчита на нея и на културния туризъм, който районът би могъл да развие.

 

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 68 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Да, както винаги - 80.8%
Да, за първи път - 0%
Не, предпочитам друго - 15.4%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Опера без... текст?!

 

 

И все пак германската композиторка от румънски произход Адриана Хьолцки вече направи този абсурден авангардистки опит

Между документалното и въображението

 

„Мери. Раждането на Франкенщайн“ – фокус на текста е вглеждането в творческия процес, довел до създаването на най-популярния роман на Мери Шели

"Най-дългата нощ" - майсторска работа. И днес се гледа с удоволствие

 

Филм на Въло Радев от 1967 година, по сценарий на Веселин Бранев, оператор Борислав Пунчев, музика Симеон Пиронков