Божидар Димитров, директорът на Националния исторически музей, е подал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по взаимно съгласие поради придобитото от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобщи министерството на културата.

Министърът Боил Банов дори вече бил подписал заявлението и то влиза в сила на 1 ноември.

Димитров е несменяемият директор на НИМ, въпреки че отдавна е навършил възраст за пенсия. През последните години имаше и подписка за пенсионирането му. 

През годините той се забърка в купища скандали, държеше се грубо с журналисти - последният случай е преди броени дни във връзка със средновековната църква в с. Беренде. 

Димитров е основният инициатор на заливането с бетон и изграждането с итонг на старините, което е пълен кич и бутафория. Негова е заслугата правителствата на Бойко Борисов непрекъснато да отпускат пари за съсипване на културното наследство.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Мисля, че генерално човек не може да живее без религия. Някои могат да я заместват с култура, какъвто е случаят при мен.”

Марио Варгас Льоса, перуански писател, роден на 28 март преди 87 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията