В началото на ХХ В. на девет километра от столицата Фердинанд купува земята на стар турски чифлик, а после по декар – два от отделни селяни - парчета земя, така че оформя голям имот. Решава да го нарече на тази птица, която първа кацне на покрива му, и така извънградската царска резиденция се сдобива с името „Врана“, която той ползва особено когато идват чужди гости.
При гара Казичене, на десетина км от София и недалеч от „Врана“, Фердинанд издига кокетна малка гара, която оттогава до днес е известна като „Царската гара“ и на която посрещали гостите му и за 10 минути теснолинейка ги е отвеждала право във „Врана“....
Някога правоъгълната сграда във виенски стил е имала салон чакалня с две странични помещения, имала е великолепни арковидни прозорци, богата орнаментика по фасадата, особено пластична и изящна на двете входни арки, имала е впечатляващи подпокривни декоративни корнизи, на двете си къси страни е имала изящни козирки, имала е и чугунени колони с декоративни капители, „крепящи“ покрива и козирките, имала е глазирани керамични подови плочки в цвят охра, в специални цилиндрични ниши в салона чакалня е имала и две кахлени печки...
Днес всичко това е разрушено и навсякъде се въргалят зарязани изкъртени плочки, празни бирени и други бутилки, потрошена стъклария и всякакви боклуци, на няколко места е пален и огън...
А някога „Царската гара“ е посрещала немския кайзер Вилхелм II, английския крал Джордж V, английския крал Едуард VIII, императора на Австро-Унгария Карл I, сръбския крал Александър Караджорджевич, великия княз Владимир Михайлович, сина на „Цар Освободител“, с великата княгиня Мария Павловна, както и „бащата“ на светска Турция Кемал Ататюрк и още и още, когато са идвали на официално посещение или на лично на цар Фердинанд, а после и на сина му цар Борис III....
Скоро от Царската гара ще остане само един бегъл спомен. Ако искате да се вземат мерки и тя да бъде спасена - молим да ни подкрепите.
Петицията тук.
