СВЕТОСЛАВ СПАСОВ, "СЕГА"
Българските политици са на поход за спиране на критиките срещу себе си. Затова в графата "фалшиви новини" скоро законно могат да се озоват всички критични публикации и мнения. Част от партиите признават, че самите те са сред най-сериозните проводници на информация със съмнителна стойност, но въпреки това кроят планове как да наказват журналистите и гражданите. В същото време приближени до властта медии се готвят да съдействат на този план, като отсега подготвят обществото за предстоящите законови регулации и като заливат депутатите с идеи какви репресии още да допишат и как да затворят устата на критичните журналисти.
Всичко това пролича по време на публичното обсъждане на намеренията на ВМРО да пише закон срещу фалшивите новини. Дни след като парламентът прие т.нар. медиен закон на депутата от ДПС и едър медиен собственик Делян Пеевски, с който собствениците на вестниците, радиа, телевизии и сайтове бяха задължени да разкриват търговска тайна под страх от гигантски глоби, партията на вицепремиера Красимир Каракачанов разви идеята, че медиите в интернет трябва да се закриват, ако бъдат уличени, че публикуват fake news. Патриотите не пожелаха да дадат дефиниция за такива, въпреки че признаха, че мислят по темата отпреди парламентарната ваканция. Въпреки това ВМРО изрази готовност да промени куп закони, като впише в тях
мерки спрямо свободата на изразяване,
маскирани като "борба с фалшивите новини".
ВМРО ще предложи на парламента всички сайтове на български език, чиято цел е да събират читатели, да се вписват в специален регистър, съобщи депутатът от партията Александър Сиди. "Предлагаме създаването на домейн под контрола на независим медиен регулатор, може би СЕМ, който ние условно сме нарекли .media, но може да се казва и по друг начин. Всеки, който претендира да има онлайн медия, трябва да бъде регистриран в този домейн. По този начин всички регистрирани и тяхното съдържание ще се следят от СЕМ", поясни Сиди.
От думите му стана ясно, че личните блогове на гражданите също ще трябва да се регистрират, дори да са свързани с туризъм, готварство, наука, изкуство и т.н. "Да, става дума за всички сайтове на български език", каза той. От ВМРО обаче не успяха да обяснят дали проектът им предвижда спиране на сайтове, ако те не се регистрират в бъдещия домейн. Стана ясно само, че нерегистрираните медии няма да могат да участват в предизборни кампании и няма да имат право да сключват договори за отразяване с партии и коалиции.
Представителите на "Обединени патриоти" внимаваха много да не дадат такива примери за фалшиви новини, които да издадат истинската цел на законопроекта им. Затова предпочитаха да работят с по-отвлечени казуси - например, че ще се борят с "новини" като тази, че мистериозен бус обикалял България и отвличал деца, за да взима органите им. "С такива новини искаме да се борим и заради тях ще предложим законови промени", поясни евродепутатът Ангел Джамбазки.
Все пак колегата му в парламента Искрен Веселинов индиректно призна, че
проектът е основно за защита на политиците,
макар да се съгласи, че те са основният източник на fake news. "Фалшивите новини са на път да променят начина на правене на политика. Много по-лесно е да се опиташ да компрометираш съперника си, отколкото да градиш собствен положителен имидж. В това отношение политическата класа често се изкушава", каза той.
Отличната координация между вносителите и избрани медии пролича от изказванията на собственици и шефове на телевизии, вестници и сайтове, известни с близките си отношения с управляващите. Те се надпреварваха да дават предложения на депутатите за по-сериозно регулиране и ограничаване на журналистическата дейност.
Изпълнителният директор на телевизия "Европа" и зам.-шеф на Института за дясна политика Георги Харизанов лансира идеята законите да се втвърдят спрямо тези, които уронват престижа на публични личности. "Новина от типа "Лиляна Павлова: На всички български пенсионери 100 лева им стигат" очевидно е фалшива. След като няма автор и г-жа Павлова няма кого да съди, а медията не присъства в публичния регистър, не виждам нищо по-нормално от това при жалба от нейна страна до Комисията за регулиране на съобщенията тя да спре достъпа до сайта. Когато има воля, технологичното решение за спиране на сайтове с фалшиви новини е най-лесното, няма нужда да се пишат сложни концепции и да се усвояват пари. Относно истинските медии, които често се изкушават да публикуват новини с невярно или с пожелателно съдържание, в момента липсва възможността такива да бъдат съдени за уронване на престиж. Много ще се радвам, ако се мисли за възможност за съдене на медии за такова. Гарантирам, че това ще създаде много добра хигиена, и то в кратки срокове", предложи той.
Издателят на вестник "Труд" Петьо Блъсков
призова да бъде върнато наказанието "лишаване от свобода"
за публикуване на лъжа и клевета и да се създаде специално законодателство в защита на бизнеса. "Защо клеветата бе извадена от обсега на наказанието затвор? Това мило и нежно отношение на правните норми към лъжата, клеветата, към уронването на престижа и към позорящите обстоятелства доведе до положението в момента. За мен пътят минава през сурово законодателство и никакво коленичене пред онези с байраците, на които пише "Свобода на словото". Аз ще разчитам по-нататък и на вашата парламентарна група за законодателна инициатива за защита на българските фирми от уронване на престижа. Не само на банките. Сега фирма не може да ме съди, защото съм написал, че тя е откраднала европари. Това е огромна дупка в закона. Нещата са доста узрели, за да бъдат защитени те", коментира Блъсков.
ВМРО ще предложи още промени в Закона за личните данни, с които ще задължи на всеки сайт и блог да бъде изписано името на лице за контакт. "Съответно това лице би могло да носи отговорност, когато на сайта има новини, които очернят и оклеветяват някого, и съответно той ще внимава какво се публикува в неговия сайт. Ако това не се случи, защото някои от тези сайтове са направени, за да няма лице зад тях, това означава, че по закон бихме могли да задължим съответния орган да закриват тези сайтове, защото те не отговарят на европейския регламент GDPR. По този начин смятаме, че много бързо и лесно би могло да се регулира съдържанието в тези сайтове и да се постигне ефект, когато някой бива оклеветен и очернен и името му се използва по позорящ за него начин", каза още Александър Сиди.
Зад всичко това прозира желанието за силен контрол върху независимите медии. Аргументът, че даден сайт е анонимен, издиша, защото всички доставчици на хостинг имат пълните координати на собственика, тъй като имат договор с него, който се подновява всяка година. Тази информация изобщо не е тайна и лесно може да се провери кой сайт на кого е, ако някой е засегнат и иска да си търси правата по съдебен ред. Колкото до вестниците, които години наред излизаха без адрес в редакционното каре и оклеветените от тях не знаеха към кого да предявят претенциите си, голяма част от тях в крайна сметка се оказаха собственост на едър издател.
Така че няма съмнение, че "регулациите", предлагани от патриотичните сили, са си чиста проба репресия.