ХРИСТО ХРИСТОВ, desebg.com

В своя стремеж да контролира цялата интелигенция по време на комунистическия режим Държавна сигурност е вербувала агенти и поддържала мрежа от доверителни връзки дори в цирка.

Това разкрива документ от архива на ДС, който desebg.com публикува онлайн. Той представлява строго секретна справка на обслужваните обекти от оперативните работници при отделение I, отдел 02 на Трето секретно политическо управление на ДС за борба с контрареволюцията от 1961 г.

Тази структура е предшественикът на Шесто управление на ДС за борба с идеологическата диверсия от 1967 г. и съществува в периода 1953-1961 г.

От справката става ясно, че 7-те оперативни работници в отделението отговарят за обектите по линия на художествено-творческата интелигенция – от Съюза на композиторите, през Студията за игрални филми и съюзите на писателите, журналистите и художниците, и се стигне до операта, Народния театър, ВИТИЗ и се стигне до цирковете.

В документа са посочени общия брой на служителите в съответните организации, делата на оперативен отчет, броя на агентурата и броя на доверителните връзки.

Последните са  членовете на БКП, активисти на ДНСМ и други проверени и патриотично настроени граждани, умеещи да пазят тайна и годни да изпълняват възложените им оперативни задачи, с които ДС установява контакт, когато вербуването на агенти е нецелесъобразно или невъзможно.

От справката се вижда, че в организации като Съюза на композиторите, Съюза на кинодейците и др. ДС не разполага с агенти, но в цирковете има такъв.  Там разполага и с цели 30 доверителни връзки.

По тази категория цирковете са изпреварени само от институтите на БАН и Народната опера.

Документът е включен в разширения електронен вариант на сборника „Държавна сигурност и българската интелигенция” на Комисията по досиетата, 2015 г.

 

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...