Всеки, който мине през столичния площад "Гарибалди", залепва за оградената заради предстоящо демонтиране "водна стена", видя репортер на skif.bg. 

Млади и стари се тълпят да видят и снимат т.нар. надгробна плоча на ГЕРБ, която от няколко дни е хит на подигравките в социалните мрежи. Гробищното творение, което изникна на площада, удиви дори кмета Йорданка Фандъкова и тя нареди премахването му. Не е ясно обаче кой ще компенсира данъкоплатците, след като техни 25 хил. лв. са изхарчени за архитектурното недоразумение. 

Интерес проявяват и чужденците, които търсят градска тоалетна.

И друго е убягнало на Фандъкова, а уж е бивша учителка по руски, тоест филолог: Паметната плоча, която очевидно с нейно позволение напомня за учителската стачка през 2007 г., е с грешка - липсва запетайка. Това минава всякакви граници, тъй като плочата е поръчана от Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа".

Сега вече става съвсем ясно защо нивото на образованието в България пада така драстично. Как пък не се намери образован в синдиката, за да поръча и липсващата запетайка?

  • НА ФОКУС

    За политиците и културата (без бахура)

    „Защото много от големите постижения на цивилизацията тръгват от Европа. Свободната, либерална демокрация е само едно от тях, не най-маловажното. Тя гарантира свобода на словото, равноправие. Гарантира разделението на властите. Гарантира свободата в изкуството...“ 

„Писателят, ако е човек на изкуството, признава неща, за които другите нямат смелост.“

Елия Казан, американски режисьор и писател, роден на 7 септември преди 117 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

По хълмовете на времето и отвъд тях (ревю)

 

„Варко“ е доказателство за писателска зрялост на Емил Андреев и неподправеното му майсторство.

Свободата на изразяване (ревю)

 

Романът на Ванцети Василев „Всичко е джаз“ се чете на един дъх. Писан с перо, потопено в болката и радостта на най-съкровените преживявания на автора...

Единствената писателска грешка (ревю)

 

„Позиции 2020“ – Уелбек срещу Сартр, политиката и самия себе си