РУМЕН БЕЛЧЕВ, в.“Стършел“

Стават и такива работи – като в стария скеч на Парцалев – видял ловецът мечка и с едната ръка хванал пушката, с другата – ножа, с третата… Момент – рекли му, каква трета ръка?

Ами – отвърнал ловецът, то си е напрежение, нямаш време да си броиш ръцете!

В напрегнатата предизборна седмица човек наистина можеше да се обърка. Шамар оттук, текме оттам, псувни всякакви – бъди позитивен, ако можеш!

Само един го можа – знаете кой, у нас само той може всичко. Цитиран от „ТРУД”, премиерът направи откритие в зърнопроизводството – „Златни дъждове паднаха в Добруджа и спасиха реколтата, житото стана по метър и половина”… Грешка, разбира се, пшеницата не е канабис, та да расте чак толкова, но в борбата и грешките помагат!

Малка грешчица допуска и „УИКЕНД” – коректорска, надяваме се, в статия на проф. Вучков – след като заклеймява лицемерните безбожници, правещи се свръхнабожни, той споделя, че „Аз лично съм благодарен, че има християнска църва, за да влизам в нея и мълчаливо да се покланям пред скъпите ми поклонници”… Поклонници професорът има много – е, както се пее в църквите – радвайте се!

„ТЕЛЕГРАФ” е сериозно издание, той не си позволява грешки – особено на Двадесет и четвърти май – културните новини започват с примамливото заглавие „Койна и Малин на промоция в театъра”!

Според мен все пак има грешка – за да бъде простащината пълна, би трябвало да се пише „прИмоция”. Но пък в кинорубриката грешка няма – децата ще могат да се радват на „Кеф с Уил Смит за S 183 млн.”

„УИКЕНД” набляга на националната сигурност и нейния единствен защитник – Динко от Ямбол. Сещате се – онзи, който ловеше бежанци с АТВ. Разтревожено от конкуренцията, правителството взема мерки – „Спряха от движение танковете на Динко от Ямбол”. И пак има грешка – танковете не са крадени, а били „продадени първоначално през 2008 г. на частна фирма чрез търг от Министерството на отбраната”. Танковете, за всеобщо съжаление, очевидно са продадени без боеприпаси, затова Динко смятал да ги използва като булдозери – „Решил съм с тоз танк да събарям къщите на кощуните, дето дръзват да нападат пенсионерите по селата и крадат и бият бабите и дядовците. Ей тъй, за назидание. Ако спипам някой ром или друг да посяга на възрастни хора – отивам и веднага му събарям къщата! Ама изравнявам я със земята – тя и без туй сигурно е незаконна”.

Ако откриете всички правописни грешки в изявлението, спокойно можете да се явите на матура по български или БЕЛ, както сега му казват.

Ако не успеете – не се притеснявайте, човешко е да се греши. В затворническата болница също стават грешки – „Очите и гладуващият Миню Стайков превърнали болничната стая в склад за храна” – твърди „24 ЧАСА”. Несъгласен с това, че са го арестували, г-н Стайков обявил гладна стачка, отразена старателно от всички медии. При проверка полицаите открили в стаята на гладуващия „много на брой стекове с безалкохолни и минерална вода. Освен това имало и шоколади, вафли, десерти, колбаси, плодове, олио и други малотрайни продукти”…

Така и баба знае да прави гладна стачка – някой от адвокатите трябва да обясни на клиента си какво да прави – че така само се излагаме пред чужденците!

А докторите да се погрижат да не хване диабет от шоколадите и вафлите, докато гладува!

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...