ЖАНИНА ДРАГОСТИНОВА, "ФЕЙСБУК"

Спомени от 90-те. По-точно: 1998 г. На този ден, 5 август, Тодор Живков починал.

По това време съм "връзки с обществеността" в Министерство на културата. Звъни телефонът и журналисти питат дали министерството ще разреши ТЖ да бъде изложен за поклонение в Народния театър. Идеята ми се струва чудовищна, но все пак трябва да попитам. Обаче няма кого.

Министърката Москова е на някаква сбирка на правителството извън София, по това време имаше едни огромни мобифони, тя не го носеше. Тя беше дама и това чудо не се събираше в чантата й. И така - не знам. Но телефонът продължава да звъни все с този въпрос.

Разгеле, появява се зам.-министърът Николай Поляков. Той - хитър. Казва: "Няма официално запитване". Казвам на журналистите: "Няма официално запитване." Оттам очевидно тръгва топлата връзка към семейство Живкови и хоп в министерството пристига факс със запитване. Хитрият Поляков обаче вижда, че факсът е изпратен от Енергоразпределение-Банкя, което както и да се погледне, пак не е официално запитване. Но журналистите продължават да звънят с въпроса ще бъде ли ТЖ изложен в Народния театър.

Към 15 ч. най-упоритият от тях, нямащият още 20 години репортер в "Труд", днес крупен издател Мартин Радославов ме заплашва, че вестникът затваря, не може повече да чака и ако не дам отговор, ще напише, че не си върша работата.

Аз ли не си върша работата?! Обхваната от амбицията на работохолик и засегната на чест, изстрелвам: "Тодор Живков може и да е играл хан Татар, но не е чак толкова велик актьор, че да бъде изложен в Народния театър. Не, няма да има поклонение там за него!"

Мартин ме цитира във в. "Труд". На другия ден Москова ме вика разярена, с в. "Труд" в ръка. "Какъв е този уличен език?! - вика тя. - Това по никакъв начин не подхожда на държавен служител." Както ви казах, тя беше дама, а пък аз винаги съм си била хулиганка. В този момент в кабинета й влиза депутат от СДС (май Никола Николов беше), нахилен и също с вестник "Труд" в ръка и казва: "Госпожо Москова, колко добре сте го измислили това за актьора...."

Москова отпуска мускулите на лицето си, казва, че по-късно ще говорим.

Та това е моят скромен принос към световната история на театъра.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.“

Александър Солженицин, руски писател, роден на 11 декември преди 105 години

Анкета

Ще подарите ли книга за Коледа?

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Наполеон“ - филм за възхода и падението на един амбициозен лидер

 

Ридли Скот здравата се е потрудил върху своя епос и заслужава похвала, която ще му е необходима в неговото по-нататъшно творческо развитие

„Диада“ без доза щастие

„Диада“ е честно реализиран филм, с уверена и с ясни послания режисура, впечатлява и операторска работа

За „Ваймар експрес“ и силата на таланта

 

На финала авторката на филма търси помирителен жест – тя деликатно и предпазливо, премерено и едва ли не извинявайки се, стига до извода, че личността и пристрастията на Мутафова отстъпва пред силата на нейния талант, което си е и самата истина.