ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

„Главната причина за нещастията в държавата е липсата на развито национално чувство и високо обществено съзнание за дълг у българските водачи.” Тези думи на забравеният днес български народопсихолог д-р Никола Кръстников  (1880- 1936) са от също забравения му труд „Опит за психологически анализ на нашия обществен живот” (1922).  А той е бил наистина светла личност и, без съмнение, е милеел за България.

Ето още два знаменателни цитата:

„Проявите на свадливост, отмъстителност, грубост, завист, неотстъпчивост, надменност, властолюбие, за съжаление до голяма степен характеризират нашия обществен живот днес...Убеден съм, че националните ни катастрофи съвсем не се дължат на липсата на достатъчно разум у българина. Българинът, бих казал, е земен, материален, разсъдлив, със силно развито семейно чувство. Главна причина за тях, за нашето държавно и народно нещастие е в липсата на развито национално чувство, на по-високо обществено съзнание за дълг. Ето защо волята на българските водачи не се прояви по пътя на националното чувство, а самите те се оказаха малодушни, страхливи и неспособни за каквато и да е съпротива. В този смисъл те не можаха да достигнат нивото на мъчениците от нашето Възраждане като Ботев, Левски или Бенковски, пострадали тъкмо поради високо развитото си национално чувство, проявено към един недоразвит в това отношение народ. Нищо подобно не демонстрираха и съвременните български водачи в най-критичните моменти от най-новата ни история...”

Да, прав е големият учен. Слабо развитото социално чувство е нашата голяма трагедия и днес. В това отношение сме доста далече от повечето европейски народи. Това пролича особено, след преврата от 1989 година, когато се освободихме от тоталитарната система. Но вярно е, че за това има дълбоки, стари, исторически причини. Петвековното азиатско, варварско робство, унищожило нашата държавност, спряло нашето нормално развитие, липсата на аристокрация, на образована интелигенция като водеща класа, затвореността на страната ни – всичко това има своите фатални последици и днес.

Заради недоразвитите социални чувства и някои негативни черти в националния ни характер (на първо място завистта, определена от Елин Пелин като „проява на българския гений”, недоверчивостта, склонността към хитруване – „синдрома Андрешко” също по Елин Пелин)  у нас няма достатъчно здрава почва за развитието и оцеляването на обществените каузи, а също и организации. Вижте колко безсилни и вече ненужни са българските синдикати. Те са просто слуги на властта. А също и партиите. Колко прав е д-р Кръстников:  

„Ако вникнем в интимния живот на партийните организации в България, в техните ръководни органи дори, ще забележим прояви на недоверие, завист, хитрост и задкулисни игри за лидерство и власт все поради същата причина – недоразвитите социални емоции у българина.”

Да, хитростта и лъжливостта са определено робски черти, остатък от миналото ни, но те служат не толкова при самозащита / както е било през турско/, колкото за постигането на определени цели от хора, които се намират под някаква или нечия зависимост. Сега, например, от „вожда” на партията или от олигарха – кукловод на тази партия. Примерите днес са наистина твърде много. Демокрацията ни за десетина години се поизпари, възцариха се автокрацията и цензурата. У нас мафията вече си има държава, закони, съд, прокуратура, печат, електронни медии,  дори  и контролни органи, като СЕМ! А по свобода на словото и печата сме дори след някои африкански държави. 

А думата „хитър” ?!У нас е по-скоро синоним на „умен” и в българския речник днес се приема дори като някаква похвала. „Вижте колко е хитър този Цв. Цв! Пак успя да се оправи!”, възкликна един мой съсед. И така попаднахме под властта на некадърни, алчни и безскрупулни, но хитри хора, които мислят  само за себе си, а не виждат или по-точно не искат да видят, че ни водят към дъното. Защото вече в целия свят се говори за „най- бедната и най- нещастната страна в Европа”. Точно това казват и чуждите медии, когато започнат репортаж или новина за България. 

За съжаление, липсата на обществено, гражданско чувство у нас, нашата пословична робска търпеливост ни доведоха до тази пагубна пасивност. До нежеланието да променим нещата, дори да гласуваме. Това, че у нас няма нито обществен съд, нито будно обществено мнение, както е в цяла Европа (към която сме само географски и номинално, но не и реално!), а и не само там, ни доведе до там, че да търпим години наред един и същи вредни хора. Обществено мнение у нас просто го няма (или е в кухните, кафенетата и по градинските пейки при топло време), защото липсва основното за него: социалното чувство и общественото съзнание. Ето наскоро гръмна един голям скандал – „Апартаментгейт”. И какво стана? Пошумя се, пошумя се и набързо се забрави. Нито един осъден, нито един имот конфискуван, дори нито един уволнен. Пито - платено! Народът се възмути, но никой не излезе и не го поведе. Нито заспалите синдикати, нито разните там „граждански” движения. А в същото време в Гърция, Румъния, Унгария, Полша, Франция и други страни имаше истински масови бунтове.

Партиите у нас са също лишени от истинско обществено чувство, въпреки лозунгите, които издигат. Те изобщо не мислят за народа, за хората, които са ги избрали и са им гласували доверие. На всеки митинг и конгрес те говорят високо и пламенно от името на народа, но това е само театър. Между тях и народа просто зее пропаст. Освен това те не са способни нито да управляват, нито да водят една нормална национална, а също и международна политика. В международен план нашите последни управници са просто жалки. Често пъти една партия, която е взела превес, не търси истинско сътрудничество с останалите от страх, че ще изгуби властта, че няма да може да се възползва от облагите, а лидерите й пък съвсем не искат подобни съюзи, защото това би ги ограничило в политически и материален аспект и би разкрило далаверите им. И така: България страда. Парламентът губи доверието ни, а лидерите властват и богатеят на наш гръб. Някои от партиите могат да се определят просто като мафиотски групировки – при тях няма нито програми, нито идеологии, нито мисъл за държавата. Демагогията, кариеризмът, самолюбието, алчността доминират в политическия  и държавния живот на страната ни. И не е чудно, че за последните десетина години изгубихме толкова много, че се случи и тази последна катастрофа в НАП (Националната агенция по приходите), за която ни се смеят вече в цял свят. А това показа, че некадърни, нагли, безотговорни хора отговарят за нашата сигурност и живот.

България е в тежка  стопанска, демографска, морална, духовна криза. Ако на изборите през есента бъдем отново пасивни, както се случи през пролетта, ако не  променим нещата и сложим край на това престъпно управление, ще влезем за дълго в пропастта. Да гласуваме всички, защото само това ви остана...

 

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

„Книгите разбиват оковите на времето и показват, че хората могат да използват магия.”

Карл Сейгън, американски астроном и писател, роден на 9 ноември преди 90 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...

За личното и отвъд него

 

„Нож“ на Салман Рушди всъщност представя образа на новото поколение терористи, които са готови на всичко и не познават чувството на съжаление...