ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

 “Красотата ще спаси света”, казваше великият Достоевски. Разбира се, не самата красота, а човекът, способен да възприеме прекрасното като истинското съдържание за живота. 

За съжаление ние, българите, започваме да се отдалечаваме, както от красотата, така и от истинското съдържание на живота. Пошлото и грозното най- безцеремонно изместиха красивото, оказаха се по- силни, по- устойчиви, защото са по- агресивни. А и изгубихме доста от съпротивителните си сили.  Факт е, че не можем дори да излезем всички, когато има избори и с гласа си да пометем предателите и рушителите на България. ( Да, „рушителите”. Симеон Радев писа за „строителите на България” след Освобождението, а сега говорим за „рушителите”. Тъжно, нали?!) 

Факт е, че мнозина от нас се оплакват, че животът им е станал сив, скучен, духовно беден, но не се замислят достатъчно сериозно за причините. Свързват това единствено с кризата. Разбира се, че тя е изпитание за всички, но вината до известна степен е и у нас.

Материалната бедност води и до духовна.

И все пак: може би духовното не е имало достатъчно дълбоки корени у нас, за да оцелее при тази буря? След като сега мислим само за материалното и казваме: “не ни е до култура, след като нямаме пари!”...   Започва  един  повсеместен процес на “опростачване на българската нация”.  Бих добавил: особено на младите, което е страшно! Защото много от тях не знаят кой е Пушкин,  Яворов, Бетовен, Верди или Владигеров... Четох, че наскоро чалга заведение в Студентския град в столицата правело „кючек маратони” за младите българи с голям награден фонд!  Да, наистина, ситуацията е критична, да не казвам, безнадеждна. 

Държавата днес има огромна вина 

През тези изгубени три десетилетия тя обърна гръб на културата и духовността изтика творците и интелигенцията ”натясно в ъгъла” (има такъв роман на Съмърсет Моъм), започна да руши и разгражда създаваното през десетилетия с ума, таланта и енергията на поколения творци, а и с немалко средства. Реформата на Костов- Москова от ДСБ , а след това и на Борисов- Рашидов от ГЕРБ  съсипа напълно  оперите и оркестрите, пострадаха също и големите фестивали -  посегна  и върху най- стойностното в българската култура. И това е престъпление, което историята  един ден ще накаже.

Правителството на ГЕРБ реши, че България няма нужда от наука, култура и добра образователна система 

и започна своите разрушителни „реформи”. За абсурдната и срамна  атака срещу българската наука и БАН просто не ми се говори. Някаква Менда нарече учените „просяци”!  А екс „културният” министър заяви, че в Италия театрите и оперите били по-малко от тези в България. Горкият, ако четеше повече, щеше да види, че във всеки малък град на Апенинския полуостров има театър, опера, фестивал, че големите се издържат пряко от държавата, а малките от общините (тоест, пак от държавата!). Защото е абсурдно да искаш от тях да носят парична печалба и да се самоиздържат чрез тази  невиждана глупост – „делегираните бюджети”.  Да не говорим за броя на театрите в Германия, Полша, Австрия, Франция, Русия. Да видим тези от северната ни съседка. Там няма окръжен  град без театър, симфоничен оркестър и фестивал, а нашият Вежди (представете си той ?!) съкрати, унищожи двете водещи филхармонии след столичната – на Пловдив и Русе ! И това, което след годините на войната държавата ни създаде с труда и усилията на няколко поколения всеотдайни знаменити български музиканти като Саша Попов, Добрин Петков, Константин Илиев, Руслан Райчев, Илия Темков (бащите на българското симфонично дело, с което малка България  се гордееше в Европа!)  беше сринато от подобни неуки и вредни хора. Ударът върху българската музикална култура е направо смъртоносен. Скоро няма да имаме музиканти дори за малкото оцелели институти. А България, родината на Орфей и Борис Христов винаги е раждала първостепенни таланти. И нашите музиканти вече подхранват чуждите музикални култури по света – от Канада до  Австралия, след като България ги третира като просяци!

Да, „сит търбух за наука и култура глух!” 

би казал знаменитият Радой на нашите управници, които ни грабят и унижават и за които науката и културата са нещо излишно, едва ли не вредно...

Ситуацията в театрите, оперите и оркестрите, доколкото останаха  (защото някои бяха изцяло ликвидирани, а  други частично – под формата на „открити сцени” и то главно в по-малките културни центрове, сякаш в тях не живеят хора и нямат нужда от изкуство и духовност?!) е направо драматична.  Доказано неудачната система СЕБРА, чрез която театрите и оркестрите отчитат приходите си от продадените билети  на Министерството на културата и после то им ги връща, е по-скоро пречка, отколкото някаква реална  помощ. "Връщането" на средствата от продадени билети в Министерството просто трябва да се спре. Приходите трябва да влизат в месечния бюджет на театрите, което ще им позволи да не спират да поставят нови спектакли, ако Министерството закъснее със субсидията, което се случва често, дори със заплатите. Одобрението на разходите трябва да е право на директорите и финансистите, а не за всеки най- дребен разход да се иска разрешение отгоре.

И тези нелепи реформи на ГЕРБ вече дадоха своите горчиви плодове. Българската опера е в сериозна  криза. По-добро е положението единствено в Националната опера заради бюджета и главно заради мениджмънта на директора Пламен Карталов. Но в останалите оперни театри положението е критично, особено в Русенската опера след директорството на диригента с двете спорни дипломи Найден Тодоров. Особено тежки са  кадровите проблеми. Конкурсите за директори често се манипулират, провеждат се непрозрачно, не се назначават подходящите хора, което също е сериозен проблем пред Министерството. 

Държавата даде негласната си подкрепа на низките жанрове, като неглижира високото изкуство. 

А още Чехов беше казал, че не Гогол трябва да слиза до народа, а народът да се издига до Гогол. Но как да стане това, след като дори премиерът приема в Министерския съвет като почетен гост чалгаджийката Лепа Брена, която преди беше дори забранена у нас? И как да приемем поздравителния адрес на културния министър Банов до рапъра- автор на клозетни текстове Криско?

Особено голяма вреда нанасят някои електронните медии –

сред тях първо място  заемат  бTВ и  Нова ТВ. По два тези канала  няма да видите нито един български филм (дори на националните празници или на годишнини), нито български спектакъл, да не говорим за опера или оперета!, нито едно нормално българско предаване с теми от историята, културата, нашата духовност. Всичко тук е естрадизирано, американизирано, опошлено. Тук в центъра на програмите им са американските тъп- екшъни, индийските мелодрами и турските сапунки , а също и фалшификати като „Великолепният век”. Водещи като ръсещия простотии и неприлични вицове Слави Трифонов, който си позволява да се държи фамилиарно с известни личности, да профанизира  всичко. На още по-ниско ниво са някои от развлекателните програми на Нова телевизия. Там освен тази пошлост „Биг Брадър” и чалгапродукциите на Халваджиян (представете си: награден за принос към българската култура?!)  се излъчва всеки ден и „Черешката на тортата”, в която мога да се чуят реплики от рода на: „ А-а, съвсем не ми пука, мога да я налегна веднага ей- тука, направо на масата!” Докато в северната ни съседка, която доскоро подценявахме, съвсем не е така. Там  няма подобно опростачване на централните медии. И Първа и Втора програма на националната Румънска телевизия са наистина  национални и културни (Там, както и в Русия, Полша, Франция и цяла Европа има отделни телеканали за култура , както и за художествена/ класическа музика!). Но дори  и по централните две румънски програми  редовно можеш да видиш предавания за румънска литература, музика  и култура, филми и спектакли – национално производство,  филми от Европа, не само американски боклуци , а директни включвания от фестивали и конкурси. Например, Букурещ- 2 предава  директно всичките концерти от фестивала “Енеску”, а за  нашите бTВ и  Нова, изглежда, че културата и особено класическата музика, дори , в  годината на Моцарт,  е нещо неприлично. ? Наскоро  се  навършиха годишнини от рождението на Елин Пелин и Димчо Дебелянов, но в „модерната” медия  бTВ нямаше място за тях, докато телевизиите в Букурещ, Варшава и Москва, излъчват редовно за всяка годишнина вълнуващи предавания за Пушкин, Шопен и Еминеску...

Но какво да говорим?! Вече съкратиха и историята и българската литература в българското училище 

и говорим не за  варварското турско робство, осакатило ни за векове, а за... „османско присъствие” по българските земи или по- точно в „Булгаристан”, както вече   казват по турските новини в „Българската” „Национална” Телевизия...А „ питонът ДПС”,  продължава да души и разсипва  България...

  • ТРАГЕДИЯ

    Вечната Янка Такева. Кой дърпа конците в образованието

    Ако дърпаш цял сектор назад, може ли да минаваш десетилетия наред между капките? Българското образование достигна ниски нива по много причини, но една от тях е могъщ синдикат...

     
  • ЕКШЪН

    Жан-Клод Ван Дам - човекът с патентования ритник

    Той е шампион по бойни изкуства, културист, актьор и режисьор. Разкрачът и акробатичните му удари са патентовани. Има и свой паметник в естествен ръст в родния си град Брюксел. Екшън звездата Жан-Клод Ван Дам е роден на 18 октомври.

     
  • ЩУРЕЦЪТ

    Кирил Маричков, който си отиде на сцената

    Паметно е неговото участие в зората на демократичните промени срещу тоталитарния режим на БКП. Заедно с Богдана Карадочева и Стефан Димитров, Тодор Колев, Васко Кръпката и мнозина други той възпламеняваше митингите през 90-те години.

     

     
  • ПАМЕТ

    Жерар Филип: Мисля, че съм горделив

    Интервю с френския актьор от 1959 г., малко преди да се разболее и да напусне този свят

     

"Напоследък сякаш повече отмъщаваме, отколкото раздаваме справедливост.”

Упи Голдбърг, американска актриса, родена на 13 ноември преди 69 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин

„Между два кадъра“ - разговори за кино

Новата книга на кинокритика Деян Статулов съдържа 51 интервюта със съвременни творци на българското кино... 

По стъпките на Алеко

"Тази книга е своеобразна в много отношения, включително и с начина на издаване – взаимопомощ, както на село навремето се събираха да свършат най-трудната работа при строежа на нов дом – да излеят бетонната плоча, или изкопаят основите." - Марин Георгиев за книгата "Спомен за доброто” на Ганчо Иванов...