Изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма", която е организирана от руското посолство в България по повод 9 септември 1944 г., предизвика дипломатически скандал. Причината е изявление на българското Министерство на външните работи, в което се казва: „че щиковете на съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави".  

Тази позиция разбуни духовете в Русия. Популярни медии и политолози се изказаха остро срещу българската позиция, демонстрирайки имперско самочувствие.

Руското посолство в София: „Изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма, която ще представим на 9 септември на уебсайта на нашия културен и информационен център, има за цел единствено да запознае българската общественост с архивни материали от руски хранилища. Много от тях бяха неизвестни или наскоро разсекретени. няма нищо общо с днешния български вътрешнополитически дискурс или отделни политически сили, следователно, ние сме донякъде разочаровани, че прави официално изявление преди запознаването с експозицията".

Политологът  Михаил Смолин: „Що се отнася до източноевропейските страни, които станаха социалистически в резултат на Втората световна война, те имат собствено вътрешно негодувание, че, освобождавайки се от нацистка окупация, те не са получи – както изглежда от днешна гледна точка - национална независимост. Трябва да помним това - България обяви война на САЩ и Великобритания под натиска на Хитлер, но поддържаше дипломатически отношения със СССР. Това обаче не означава, че българската страна е права в своите изявления днес. Съветската армия победи много опасен враг, който не се стремеше да остави на славяните каквато и да било национална независимост. И ако СССР бе загубил тази война, просто нямаше да има независима България на географската карта. Има известна неблагодарност".

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев