Изложбата „75 години от освобождението на Източна Европа от нацизма", която е организирана от руското посолство в България по повод 9 септември 1944 г., предизвика дипломатически скандал. Причината е изявление на българското Министерство на външните работи, в което се казва: „че щиковете на съветската армия донесоха на народите в Централна и Източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави".  

Тази позиция разбуни духовете в Русия. Популярни медии и политолози се изказаха остро срещу българската позиция, демонстрирайки имперско самочувствие.

Руското посолство в София: „Изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на Източна Европа от нацизма, която ще представим на 9 септември на уебсайта на нашия културен и информационен център, има за цел единствено да запознае българската общественост с архивни материали от руски хранилища. Много от тях бяха неизвестни или наскоро разсекретени. няма нищо общо с днешния български вътрешнополитически дискурс или отделни политически сили, следователно, ние сме донякъде разочаровани, че прави официално изявление преди запознаването с експозицията".

Политологът  Михаил Смолин: „Що се отнася до източноевропейските страни, които станаха социалистически в резултат на Втората световна война, те имат собствено вътрешно негодувание, че, освобождавайки се от нацистка окупация, те не са получи – както изглежда от днешна гледна точка - национална независимост. Трябва да помним това - България обяви война на САЩ и Великобритания под натиска на Хитлер, но поддържаше дипломатически отношения със СССР. Това обаче не означава, че българската страна е права в своите изявления днес. Съветската армия победи много опасен враг, който не се стремеше да остави на славяните каквато и да било национална независимост. И ако СССР бе загубил тази война, просто нямаше да има независима България на географската карта. Има известна неблагодарност".

 

  • В СЯНКАТА НА СЛАВАТА

    Пит Спенсър – тихият мотор на "Smokie"

     Той е  активен композитор и текстописец, като често работи в тандем с Крис Норман. Заедно създават много от най-известните песни на групата, включително емблематичната "Run to Me"... 

„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“

Александър Грибоедов, руски поет, драматург, композитор и допломат, роден на 15 януари преди 231 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Подводните течения на Лука Гуаданино

 

„След лова“ на Лука Гуаданино е сред най-неоценените и погрешно разбрани филми през миналата година.

Искри от въглени и неподправен патриотичен плам

     

„Въглени“ - историческа сага от XVII век за страдание, любов и възход

Много повече от писма

 

Амелия Личева за книгата  „Тук и сега. Писма (2008-2011)“, издадена в края на миналата година на български от „Кръг” в превод на Иглика Василева.