ВЛАДИ ХРИСТОВ, „Стършел“

Всяко изкуство има своите гении. Ето например да вземем Моцарт – на 5 години е завършен композитор и пише симфонии.

Артюр Рембо на 17 създава най-добрите си поеми.

В нашата страна ситуацията е малко по-различна. Тук “гениите“ в изкуството най-често се раждат в семейства на известни родители. Онзи ден попадам на новината, че синът на жълтата тв водеща Венета Райкова – Патрик Георгиев, ще издава своя първи роман. Младежът е само на 10 години, но пък има план да става писател. Докато връстниците му са сричали в читанките, той вече е пишел роман.

Хвала на такива таланти! Както се казва в подобни случаи – родителската амбиция не познава граници. По-лошото е, че и хлапето се е взело насериозно. “В момента се чувствам изключително горд със себе си, написах роман и подписах договор с издателство “Егмонт“! Те ще издадат книгата ми “Джордж и вълшебните камъни“ точно на рождения ми ден – 18 февруари!“, написа в социалните мрежи новоизлюпеният романист. Щастливата му майка не сдържа еуфорията си от този факт и на свой ред отправи специални благодарности на шефката на издателството, като й пожела феноменални тиражи.

Книжните творения на Райкова също се радват на небивал читателски интерес. За три години тя издаде цели шест романа!

Всъщност нищо ново под слънцето. България отдавна се е превърнала в Клондайк на самозваните “писатели“. Всеки може се сдобие с голяма популярност, стига да открие доволно голямо количество публика, която няма хабер от литература. Не една, ами и сто Венети да пропишат, пак ще си намерят аудиторията. Ако синчето притежава творческата плодовитост на майка си, очакваме след 10 години да е сътворило поне още 20 романа. Дано освен да ги напише, да успее и да ги прочете.

Миналата седмица Нобеловият комитет връчи литературните си награди. Патрик, стягай се след някоя друга година да атакуваш приза. Крайно време е да имаме първия български нобелист!

 „Нито сега, нито някога съм била дива… Аз съм само Монсерат!”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 93 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...