ИВО БАЛЕВ, „Сега”

Херо, Херооо, какво знаеш ти! 

Хубаво момиче си, с древен произход, дай да те гушна, за велика държава работиш, обаче такова нещо не си виждала, нали? 

Нашите прости българи, като чуят Херо Мустафа, си мислят, че за мъж става въпрос, веднага си представят пехливанин! 

Затова исках да прокарам Истанбулската конвенция - да научи българинът, че не само футболен треньор може да се вика Херо, ами

и такава хубавица като тебе, щип, муци-муци, гали-гали...

Ше извиняваш, че малко като за прасенце ми са нежностите, ама ако ми дойдеш у зайчарника на Банкя, няма да съжаляваш. Не ми гледай шкембака, не знаеш какъв лалугер се крие под тая могила! 

Погледни сега тука как копат археолозите - красота! 

Ако не съм аз да ги ангажирам на моите инфраструктурни обекти, има да лапат мухите и да ги ядат прилепите в някоя Съева дупка, а тука - гледай! Паница са изровили, артефакт, та дрънка! В тая паница преди 3000 години човекът си е дробил попарата, дето сега ние ще я сърбаме. Я кажи аааа, затвори си очите, отвори си устата, опааа, не ми хапи пръста, лошо момиче! 

Ех, обичам да ми се дърпат, че то - знаеш ли какво е в тая България? Всички ми се лигавят и ми разливат сироп и ми се подмазват.

Аз се правя, че ми е неприятно, то си е жалка гледка де, ама все пак вътрешно си ми е кеф, та дори и външно. Абе сърби, боли, драго ми. Хем виждам, че е гнусничко, хем кеф ми става. То е като с наркотиците - знаеш, че е вредно, ама като ти е хубаво! И аз така с

метаните и ихтибарите - мръщя се, дърпам се, плюя, затварям очи и давам ръката да я целуват. Такива сложни състояние ме объркват, а с тебе ми е леко и еднозначно, дай да те гушна пак, знам, че го желаеш! Мяу, муц, шибидидип, ой на дяда! 

Виждаш ли как ревнуват другите! Ще ти пусна една песен - води ме в някоя квартална кръчма и поръчваааай, докато батальонът се строява за последен път! И маймуните от НСО, и пиарките от ФЖМК - от целувките ни бясно да ревнуваааат! 

Слушай сега и ми кажи честно, мъж ли съм, или не съм! Ей тука в тая археология съм фърлил с едно движение на ръката 4 млн. лв.

Това са 2 млн. долара. About! So-so. Ону гюре, де викат наште комшии, ти си от Северен Ирак, трябва да поназнайваш и малко турски! Ердо ми е голям приятел и тебе ше запозная, и ше ви сдобря! Щото ми писна да дрънкат оръжия в региона. Ще ви сдобря

Америка, Ирак, Сирия, Кюрдистан, Катар и Русия, ако ще - турско да стане! 

Ела, ела, Херо, Хери, Херинка, като хероин омайна - кога стоиш, ясно слънце грее, кога говориш, бисери се ронят, като ходиш, вятър вее, очите ти като зведи греят! Гуш, муш, цуни-гуни, ей това е дипломация! 

В София много ми завиждат на успехите с жените, жълтопаветниците не могат една жена да раздрусат както трябва. 

Аз какво съм виновен, че са непохватни и неуверени. Виновен ли съм, че съм така ослепителен? Трябва ли да се извинявам, че и ти падна под властта на чара ми? 

Ами ще се извиня, защо не! Извинявайте всички, извинявам се, че Херо Мустафа утре ще ми носи баница и печена кокошка по кюрдска рецепта! 

Ай те воза на джипката, сядай тука отпред, Херо, а вие маймуни и пиарки не ревнувайте! 

Газ

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...