ИЛЯ КЛИШИН, "Дневник"

На 7 ноември Алексей Пивоваров (главен редактор и главен продуцент на базираната в САЩ рускоезична медийна RTVI) публикува в профила си в YouTube филмя "Гибелта на империята", който за пръв път е излъчен по телевизия НТВ още през 2013 г. В този документален филм Анатолий Чубайс, един от реформаторите от 90-те години, а сега управител на борда на държавната компания "Роснано", казва за времената на брежневския застой: "Към този момент цялата страна с изключение на няколкостотин хиляди идиоти, е разбирала, че е изградена върху лъжа".

Последваха стотици новинарски съобщения, че "Чубайс нарече идиоти вярващите в искреността на режима граждани на СССР" (заглавието е истинско, не съм го измислил) и в резултат на това темата се нареди сред водещите в "Яндекс.Новостей".

Наложи се самият Чубайс да коментира тези думи от преди 6 години, а Пивоваров написа във "Фейсбук", че "не преставам да се удивлявам от припорада на информационния шум", тъй като "преди 6 години този филм мина по федерален канал и всичко беше тихо".

Какво се промени за тези 6 години?

Вече писах, че през това време бе изградена полуавтономната токсична система, състояща се от най-големите кремълски средства за масова информация, лоялни блогъри и общественици, мрежи от "анонимни" канали в Telegram, ферми от платени коментатори плюс спецслужби, наредили се на хранилката, които трупат лайкове и критики, както и брой гледания и прочитания.

Всички те се занимават с хибридна промяна на общественото мнение чрез подмяна на фактите и на дневния ред - от това, което се обсъжда в социалните мрежи до същия този Топ "Яндекс.Новостей", превръщащ се в нещо като огледало на подлежащата на деформиране реалност. В един момент можеше да ти се стори, че всезнаещите ръководители на тази екосистема всеки ден спускат "на земята" списъци с имена и теми, но сега става все по-ясно, че имаме работа с полуавтономност на тази токсична среда, в която всички действащи лица са свързани хоризонтално.

Безспорно, с известна ритмичност продължава "спускането" и понякога може да се дойде до заповед против конкретен човек или нареждане да бъде заглушена набираща популярност информация, пусната от несистемната опозиция.

Но трябва да се признае, че в момента в повечето случаи системата работи самостоятелно. На някого му е скучно, някой разчиства лични сметки, някой трябва да изпълни план за брой посещения (историята с Чубайс, впрочем, прилича най-много на последното), някой изпълнява незаконна заповед - причините може да бъдат много, но резултатът винаги е един.

Започва масирано налагане на темата, която веднага бива подхваната от други елементи на екосистемата, а след тях, уви, и останалите по-прилични издания. За много медии присъствието на една новина сред водещите на "Яндекс" е напълно основателен повод да се включат и фактически да усилят присъствието ѝ още повече.

Преди две седмици бях убеден, че не е имало инструкции да бъде смачкан филологът Гасан Гусейнов*, а сега също съм убеден в случая с Чубайс, че никой не е нареждал да бъде атакуван един напълно лоялен ръководител на държавна корпорация. Медийната глутница прекрасно знае кой може да бъде захапан и кой не бива да бъде пипан.

Разбира се, в особени случаи тази глутница яростно се нахвърля - срещу системните и несистемните либерали, общественици, които "излизат извън границите на позволеното". По този начин биват налагани - като с кучето на Павлов - условни рефлекси: така може, а така не бива. Както Гусейнов не можеше да пише за съвременния руски език, а Чубайс - да се изказва за времето на застоя при Брежнев.

Това е не просто хибридна форма на мека цензура (можеш да казваш, каквото искаш, но бъди готов 3 дни да те бомбардират с цялата артилерия), но и също така е самодоволно опиянение на силния по отношения на слабия.

Формално погледнато, ако говорехме за обществото по учебник, всеки има право да коментира всяко изказване. В това се състои и реализирането на свободата на словото. Но медийно-политическите реалности в съвременна Русия са такива, че това работи само в едната посока - опонентите на властта просто нямат достатъчно медийни ресурси, за да разгърнат поне една ответна атака.

И в крайна сметка това прави нашето дисфункционално гражданско общество още по дисфункционално и удължава пътя ни към реална конкурентна демокрация.

Авторът е един от основателите на KF Consulting, бивш журналист, медиен консултант и бивш директор на цифровите проекти на RTVI. Коментарът му е публикуван в московския в."Ведомости" под заглавие "Хибридна цензура за всички. Ресурси ма медийни атаки в днешна Русия имат само привържениците на властта".

 

*Атаката срещу доктора по филология от Висшата школа за икономика Гасан Гусейнов бе заради негова публикация във "Фейсбук", в която той нарече руския език "немощен и от клоаката". Това определение бе раздухано от социалните мрежи и подето от медиите, а той обясни, че не е имал предвид "руския език изобщо, а как го използват днес руснаците, средствата за масова информация, политиците, юристите, органите на реда, които буквално издевателстват над него". Конкретният му въпрос бе "защо някои в Русия си мислят, че руснаците в Украйна не могат да добавят към своя език и украински", а отговорът бе: "Защото, като пристигнат в Берлин, например, тези умници не се изненадват да видят по павилионите вестници не само на немски, но и на руски, турски, сръбски, френски, гръцки, полски, английски, италиански. А в Москва, с нейните стотици хиляди украинци, татари, киргизи, узбеки, китайци и немци е невъзможно да намериш нещо на друг език, освен на този немощен руски от клоаката, на който днес говори и пише тази страна."

 

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

„В любовта всички се нуждаем да упражняваме само едно: да си даваме свобода един на друг.”

Райнер Мария Рилке, австрийски поет, роден на 4 декември преди 149 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин