Институтът за изследвания в образованието (независим изследователски център с мисия да подпомага развитието на модерна образователна система) публикува резултатите от изследването на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) за международно оценяване на учениците – PISA.

В областта на четивната грамотност през годините резултатите на българските ученици устойчиво се понижават, сочи изследването. През 2018 г. понижението е с 16 точки спрямо 2012 г. и с 12 точки – спрямо 2015 г. Трагедията в българското образование след 2012 г. е явна и това го показват средните резултати на българските ученици.

Средният резултат по математика на учениците в държавите членки на ОИСР, спрямо който се анализират средните резултати на всички участници, е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 436 точки или с 53 точки по-нисък от средното за ОИСР.

Подобно на математиката, и по природни науки средният резултат на държавите от ОИСР е 489 точки. Средният резултат на българските ученици е 424 точки.

Данните показват, че в сравнение с 2015 г. средният резултат на българските ученици се е понижил значително през 2018 г. – с 22 точки. В сравнение с другите две области на измерването – четене и математика, в областта на природните науки се наблюдава най-значително намаление на резултатите на българските ученици.

-------

 Сравнение между средните резултати по четене на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018

-------

Сравнение между средните резултати по математика на българските ученици в PISA 2000, 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018

-------

Сравнение между средните резултати по природни науки българските ученици в PISA 2006, 2009, 2012, 2015 и 2018

Изследването завършва със следния извод:

Налице е значителната социална и академична сегрегация, измерени и чрез двата традиционни индикатора - индекс на различиe и индекс на изолация. Особено тревожна е академичната сегрегация - в България се регистрират едни от най-високите концентрации на ученици с ниски постижения в едни училища и на ученици с високи постижения в други.

България е страната, в която учениците с неблагоприятен социално-икономически статус най-често са концентрирани в училища, в които нямат съученици с високи образователни постижения. Това, съчетано с останалите форми на академична сегрегация и с голямата хетерогенност в характеристиките на отделните училища по отношение на качеството, е предпоставка за голямата разлика в резултатите на отделните групи ученици и за силното проявление на феномена "образователна бедност".

------

Коментарът на министъра на образованието Красимир Вълчев:

"Тези резултати ги виждаме малко или много и в националното външно оценяване (НВО) и в държавните зрелостни изпити и ако не друго, това, което можем да твърдим, в последните години националните ни външни оценявания са надеждни като оценка. Ограничихме преписванията, висшите заведения казват, че ги приемат като надеждна атестатиция и ясна е разликата между първокурсник с шестица и четворка от НВО."

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята