НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, Фейсбук"

 

 

Така е лесно да се управлява:

- когато нямаш компетентна администрация;

- когато нямаш система за ранно сигнализиране и превенция, а разчиташ само на реагиране, тичане след събитията, запушване на дупки и отиграване на ситуации;

- когато нямаш стратегия и дори елементарно разбиране за това в какво Общество на рисковете живееш;

- когато нямаш реална представа как живеят обикновените хора;

- когато нарцистично почесваш своето Его...

- тогава се сещаш, че има проблем;

- тогава се правиш на загрижен и угрижен;

- тогава даваш лесни обяснения за трудни проблеми;

- тогава намираш някой краен за виновен - я клошар, я чистачка, я малък чиновник, я някой бушон с амбиции за дипломат;

- тогава раздаваш с щедра ръка пари от бюджета, т.е. от данъците на потърпевшите;

- тогава залагаш на „Разделяй и владей!” - Перник срещу Радомир, проевропейци срещу русофили, млади срещу стари, майки на деца с увреждания срещу майки на деца засега без увреждания, емигрирали срещу все още не емигрирали, наши срещу ваши, свои срещу чужди...

 

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 77 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...