ИНЕС ПОЛ, DW

Ето, че се случи и в Ханау. За трeти път в рамките на няколко месеца омразата и безумието сеят смърт в Германия. През юни миналата година пред дома си беше убит консервативният политик Валтер Любке, който се застъпваше за бежанците. През октомври пък невинни хора загинаха на улицата в Хале, след като един радикализиран привърженик на крайнодесни възгледи се опита да изкърти вратата на синагогата и да организира вътре кървава баня. А снощи в Ханау един мъж застреля девет души в два наргиле бара, след което уби и собствената си майка. В записано преди това видео убиецът разпространява расистки възгледи и заговорнически теории.

Как се раждат убийци от средите на обществото

Тези трима убийци имат нещо общо помежду си: неудържимата омраза срещу всичко, което на се вписва в техните патриотарски представи за Германия.

Няма значение дали са били свързани помежду си и дали са поддържали контакти с други крайнодесни групи и хора, важното е друго: Германия трябва да свикне с мисълта, че омразата вече е проникнала в сърцето на нашата страна.

Политиците и гражданското общество са длъжни да се изправят лице в лице с факта, че хранителната почва, от която изникнаха тези убийци, се създава от расизма, презрението към жените и крайнодесните идеологии, подвизаващи се вече съвсем официално в някои кръгове от обществото.

Тези убийства не бива да се възприемат като независими едно от друго. И няма значение дали човеконенавистническото насилие е насочено срещу политици, срещу евреи или срещу мюсюлмани: убийствата са доказателство, че това зло отново може да вирее в обществено-политическия климат на Германия.

Те са ужасяващ алармен сигнал за всички нас, който ни задължава да проверим дали държавата изобщо разполага с необходимите инструменти, за да наложи върховенството си и да осигури закрилата на всички гражданки и граждани. Да я осигури според изискванията на Конституцията: независимо от техния произход, религия или полова принадлежност.

Дигиталното блато на омразата

Какви мерки можем да вземем, за да пресушим онова дигитално блато, от което избликват омразата и безумието? Защото това не са просто някакви безобидни интернет-форуми, където клети, самотни и объркани души могат да изливат чувствата си под закрилата на законите за свободата на словото и на информацията. Ханау е поредното доказателство, че подстрекателствата и езикът на омразата в мрежата не остават без последствия. Напротив: те сеят истинска смърт.

Днес политиката трябва да реагира бързо, недвусмислено и еднозначно. При това - не само с думи. Защото иначе нещата ще излязат извън контрол и в крайна сметка може да срутят всичко онова, което представлява сърцевината на нашата правова държава и на свободите на гражданите. Германската канцлерка Ангела Меркел намери правилните думи: така е, „расизмът е отрова". Но не е достатъчно просто да се постави диагнозата. Трябва ясно да се оповести, че тръгваме на битка: срещу всички човеконенавистнически идеологии! И срещу тяхното разпространяване в мрежата. И тази отговорност не може да се прехвърли изцяло на Фейсбук, Туитър или на други дигитални концерни.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.